Опозицията: НСО се превръща в такси на президента

Националната служба за охрана (НСО) се превръща в такси на президента, дават се класически полицейски правомощия на държавните охранители, заяви депутатът Венцислав Лаков от "Атака" по време на обсъждането на проектозакона за НСО.

Проектозакона за НСО беше най-критикуваният по време на общественото обсъждане на законите за спецслужбите, свикано от президента Росен Плевнелиев, предава „Дневник".

Лаков коментира още, че хората не искат кортежи, сирени, стрелби и насилствено изтикване от пътя.

По повод изказванията на депутата от „Атака" изпълняващият длъжността директор на службата ген. Тодор Коджейков отвърна, че не се увеличават никакви правомощия на охранителите, а „всичко, което сме правили досега, го обличаме в закон".

И от лявата, и от дясната опозиция смятат, че липсва парламентарен и граждански контрол на службите за сигурност, които според тях са по-скоро пожелателни с един-два текста в закона.

Секретарят на Съвета за сигурност към Министерския съвет Георги Кръстев, който е и ръководител на работната група писала четирите законопроекта, посочи, че се очаква експертите да изготвят конкретни текстове по този въпрос.

На сериозни критики беше подложен законопроектът за системата за защита на националната сигурност, който според опозицията е по-скоро устройствен за Съвета за сигурност към Министерския съвет (МС), отколкото регулиращ взаимодействието между всички служби в сектора за сигурност.

Според депутатът от „Синята коалиция" Димо Гяуров този съвет е нито риба, нито рак, нито консултативен, нито оперативен орган.

От десницата поискаха да се опише в закона как Съветът за сигурност към МС поставя задачи на службите, защото не може ръководителите на звената сами да си поставят цели.

От БСП поискаха този общ закон за службите и този за НСО да бъдат преработени преди да влязат за обсъждане в Народното събрание.

Към законите за военното разузнаване и за бъдещата Държавна агенция "Разузнаване" – т.с. външното разузнаване, бяха отправени най-малко забележки, които могат да бъдат изчистени между двете четения в парламента.

Сините поставиха въпроса за обединението на двете разузнавателни служби като огледален образ на контрарузнавателната служба ДАНС.

В тази връзка бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов коментира, че запазването на две разузнавателни структури ще доведе до нездрава конкуренция между тях.

"На малка България две разузнавания са много", добави той.

На свой ред президентът Росен Плевнелиев заяви, че проблемите в сектора на сигурността не бива да се политизират, защото службите служат на държавността, а не на една или друга партия.

Той припомни обещанието от кандидатпрезидентската си кампания да продължи реформите в сектор „Сигурност" и специално на закони за Националната разузнавателна служба, военното разузнаване, национална служба сигурност и общ устройствен закон.

Председателят на парламентарната комисия по външна политика и отбрана Доброслав Димитров каза, че очаква законите да влязат в Народното събрание до края на 2012 г., като вероятно преработка преди това ще претърпи общият закон за спецслужбите.

Участие в обсъждането взеха представители на парламентарно представените политически сили, ръководителите на специалните служби – председателят на ДАНС Константин Казаков, директорът на НРС Драгомир Димитров, директорът на Служба „Военна информация" Веселин Иванов, директорът на НСО бригаден генерал Тодор Коджейков, главният секретар на МВР Калин Георгиев, представители на Министерския съвет, на неправителствени организации, както и учени, и експерти в областта на сигурността.