Българите зад граница искат избирателен район „чужбина“ за вота през 2013 г.

Нито един от внесените и одобрени проекти за промени в Изборния кодекс не предвижда създаването на район „чужбина“ за парламентарните избори през 2013 г., алармират българите зад граница.

„Въпреки обещанията и на управляващи, и на опозиция приетите на първо четене промени в изборното законодателство не са отчели исканията на сънародниците в чужбина“, заяви в интервю за Дарик Стефан Манов, който от години живее и работи във Франция, но активно отстоява правата на българите зад граница.

Избирателен район „чужбина“ има както в страни в Европа, така и на Балканите - в Румъния, Македония, Хърватия, Франция, Испания, Португалия, посочи Стефан Манов.

Той подчерта като особено важно - на изборите догодина да се облекчи процедурата за откриване на избирателни секции зад граница, която сега била ненужно усложнена и демотивирала българите там.

„В чужбина на последните избори гласуваха 156 000 граждани. Това е повече отколкото гласувалите в 21 избирателни района в страната. Всички тези гласове обаче не са за кандидати за народни представители, а само за политически партии. Няма поименни листи, няма избрани народни представители от избирателен район „чужбина“, обясни Стефан Манов.

„Нашите гласове от чужбина се преливат в страната по сложно математическо правило и водят до изкривяване на вота на хората, които гласуват в малките избирателни региони. И въпреки обещанията – и на управяляващи, и на опозиция, да се търси подобряване на избирателната система в страната, има една огромна съпротива от страна на политическата класа да се върви в тази посока“, коментира още той.

„Какво пречи тези заявления за откриване на избирателна секция да се подават на специален сайт, който ще се поддържа от българската администрация, на който заявителите по един елементарен начин да въведат своите лични данни и чрез натискане на един бутон да изпратят информацията в Централната избирателна комисия и външно министерство за тяхното желание да има секция. Процедурата в момента е от шест стъпки и включва две специфични технически устройства и платен софтуер. Заявлението първо трябва да бъде отпечатано, необходимост от принтер, след това трябва да бъде попълнено, подписано, сканирано, друг хардуер значи, след това преобразувано в pdf-формат със съответния платен софтуер, след което изпратено като прикачен файл по мейла. Всичко това цели излишно усложняване на процедурата, което в крайна сметка разколебава и демотивира хората“, обясни още Стефан Манов.