Макрон печели с убедителна победа над Льо Пен, обещава „нова глава“ за Франция

Новоизбраният президент Еманюел Макрон заяви, че неговата победа на изборите представляват „надежда“ и „нова глава“ за Франция. „Нова глава в нашата дълга история започва тази нощ. Искам тя да бъде на надежда и подновена увереност“, заяви Макрон, цитиран от АФП.

Според екзитполовете Макрон печели малко над 65 на сто от гласовете на балотажа. Льо Пен заяви, че нейната крайнодясна партия Национален фронт е постигнала „исторически, голям резултат“. Тя добави, че е разговаряла по телефона с победителя Еманюел Макрон и му е пожелала „успех“ в справянето с „огромните предизвикателства“.

Около 44% от групата на избирателите между 18 и 24 години са гласували за крайнодясния председател на партия Национален фронт, докато 56% са предпочели центриста Макрон, който спечели изборите. Льо Пен е получила най-голяма подкрепа именно от групата на младите французи, докато от тези, които са на над 65-годишна възраст, тя е получила подкрепа от 20%, предава The Independent, цитиран от Труд.

"Ще се боря с всички сили срещу разделението, което ни заплашва", обеща 39-годишният Макрон, който ще стане най-младият президент на Франция, след като спечели с 66,06% от гласовете на 20,7 милиона избиратели, срещу лидерката на крайната десница с 33,94% или 10,6 милиона, според окончателните резултати. На изборите гласуваха 74,62%. При това 6,33% от избирателите (3 милиона) пуснаха празна бюлетина в урните, което означава, че не искат да подкрепят нито един от двамата кандидати, предава БГНЕС.

Още 2,24% от бюлетините (1,06%) бяха признати за недействителни. Лидерът на движение "Напред!" благодари на избирателите, които го подкрепиха, включително и на тези, които не споделят идеите му и обясни, че е чул "гнева, тревогите и съмненията" на французите, гласували за „Националния фронт”. Избраният за президент центрист и проевропеец увери още, че ще работи за "преизграждането на връзките между Европа и народите ѝ, между Европа и гражданите". "Това, което направихме за много, много месеци, няма нито прецедент, нито еквивалент, всички ни казваха, че е невъзможно", каза той преди жена му Бриджит, развълнувана до сълзи, да се качи на трибуната под овациите на тълпата.

Шест седмици преди балотажа на парламентарните избори (11 и 18 юни), бившият министър на икономиката (2014-2016) в правителството на президента социалист Франсоа Оланд, призова избирателите да "изградят утре истинско мнозинство, силно, на промените". Очакват го големи проекти: ограничаване на ширещата се безработица (10%), да се противопостави на високата заплаха от тероризъм и да съживи отслабена Европа. Загубилата с голям резултат Марин Льо Пен, която водеше агресивна кампания срещу имиграцията, еврото, глобализацията и Европейския съюз, сега приветства "историческия и силен" резултат на партията си, която, заедно с друг десен съюз (Стани, Франция!), сега става "първата опозиционна сила" в страната.

Льо Пен се представяше като "кандидат на народа", залагаше на същата вълна, която доведе Доналд Тръмп в Белия дом и Великобритания до гласуване за излизане от ЕС. Френският вариант обаче не спечели. Победата на Макрон бе приветствана от няколко европейски лидери, загрижени за скока на националистическите сили в Европа. Сред тях отиващият си френски президент Франсоа Оланд, Ангела Меркел, която е канцлер на Германия, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, предава ТАСС.

Ангела Меркел поздрави по телефона Еманюел Макрон, съобщи официалният представител на изпълнителната власт в Германия Щефан Зайберт. "Тя оценява усилията му за защита на единния и отворен свят на Европейския съюз по време на предизборната борба", отбелязва Зайберт. Меркел е подчертала, че ще се радва да си сътрудничи с новия президент на основата на доверието и в духа на традициите на германско-френското приятелство, съобщи Зайберт. Дори Тереза Мей, която е британски премиер и води Обединеното кралство по пътя извън ЕС говорила в неделя с избрания за президент на Франция Еманюел Макрон.

След като го поздравила топло за изборната победа, тя засегнала темата за Брекзит, съобщиха от Даунинг стрийт като подчертаха, че Обединеното кралство иска ”силно партньорство със сигурен и проспериращ Европейски съюз, след като напусне". Президентът на САЩ Доналд Тръмп поздрави Еманюел Макрон за резултатите от втория тур на изборите за президент на Франция. "Поздравявам Еманюел Макрон с голямата му днешна победа като следващ президент на Франция. С нетърпение чакам възможността да работя с него?", написа, както обикновено той - в "Туитър". Същите поздрави и същото нетърпение обяви и канадският премиер Джъстин Трюдо. Еврото реагира с покачване на азиатските пазари с най-високо ниво спрямо долара от ноември.

Като епилог на кампанията, белязана от множество обрати, бе избран самоопределящ се като "прогресивен" "и вляво, и вдясно". Той бе приветстван от клаксони на Шанз-Елизе, но и от освиркванията на привърженици на Льо Пен. Париж – шикозната и космополитна френска столица – гласува за Макрон. С 90% за него гласуването разкри дълбоката пропаст между печелещи и губещи от глобализацията. Много „антикапиталистически” демонстрации, изпъстрени с инциденти, се случиха през вечерта в много френски градове. "Макрон махни се, съпротива и саботаж", крещяха демонстрантите в Нант. Между неучаствалите (24,95%) и празните и невалидни бюлетини (малко над 4 милиона), повече от един на всеки трима французи всъщност отказаха да избират в неделя между Еманюел Макрон и Марин Льо Пен, което е рекорд за Франция.

Макрон, който разчита да "успокои страховете" и "да съживи с оптимизъм", ще трябва да си намери мнозинство, за да управлява и изпълнява своята програма: цялостна реформа на трудовото законодателство, намаляване на публичните разходи, засилване на френско-германската двойка. Марин Льо Пен обеща "голямо политическо пренареждане около оста патриоти и глобалисти" в следващите парламентарни избори. Дисквалифицираните след първия кръг – за първи път в следвоенната политическа история – двете големи традиционни партии – от ляво (ФСП) и отдясно (Републиканците) започват да подреждат редиците си за реванш. Лидерът на радикалната левица във Франция Жан-Люк Меланшон отправи в неделя призив към 7-те си милиона избиратели от първия тур на президентските избори да се съюзят за парламентарните избори срещу Еманюел Макрон.

Меланшон нарече Макрон "новия президентски монарх". Неуспелият кандидат на движението "Неподчинената Франция" Меланшон остана четвърти с 19,58% на първия тур на 23 април. Той прие "без пазарлъци" възможността за победа на Макрон, след като отказа да даде други съвети, освен да се гласува за елиминиране на Марин Льо Пен на балотажа. Жан-Люк Меланшон незабавно се включи в битката за парламентарните избори, като се надява избирателите да откажат на 11 и 18 юни да дадат парламентарно мнозинство на Макрон. Става дума, бе предупредил бившия кандидат в петък, за "отказ от даването на пълна власт на правителство на Макрон".

Макрон - младият центрист влезе в президентската кампания с движението си „Напред!” Създадено преди едва година с девиза за политическо обновяване, с проевропейска линия и либерален дневен ред, както в икономиката, така и по социалните въпроси. Бившият банкер подаде оставка през август 2016 г. социалистическото правителство, за да поеме пътя към изборите за най-високия политически пост в страната. Той става най-младият президент в историята на Франция, преди Луи Наполеон Бонапарт (на 40 през 1848 г.), Макрон ще бъде и един от най-младите лидери на държава в света. Получава петгодишен мандат начело на една от най-големите световни сили, която притежава ядрени оръжия, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, един от двигателите на Европейския съюз.

Макрон преминава през френските елитните училища, банка на Ротшилд и министерски пост в социалистическо правителство. Роденият в лекарско семейство Еманюел Макрон отказва да тръгне по стъпките на своите родители и вместо с медицина започва да се занимава с философия, а по-късно завършва прочутия Институт за политически изследвания „Sciences Po“. Той е и възпитаник на елитната Национална школа по администрация (ENA) в Страсбург, която през годините са завършили редица френски политици като Жак Ширак, Франсоа Оланд, Ален Жупе и Лоран Фабиюс.

„Макрон е продукт на този френски елит“, казва директорът на германско-френския институт в Людвигсбург Щефан Зайдендорф пред „Дойче веле“. След като получава образование, той бързо си намира работа като финансов инспектор към министерството на икономиката, а по-късно работи във френската банка на семейство Ротшилд (Rothschild & Cie Banque). На новата си работа той се занимава с мащабни инвестиционни проекти като сделката за 9 млрд. евро между швейцарската компания „Нестле“ и американския фармацевтичен гигант „Пфицер“. Икономическите му познания бързо привличат вниманието на Франсоа Оланд, който отново го връща в държавния апарат. През 2012 г. Макрон е назначен за икономически съветник в Елисейския дворец, а две години по-късно става и министър на икономиката. След това напусна отново, за да се върне на политическия връх във Франция. Центристът направи откровено проевропейска кампания.

Той иска да укрепи еврозоната като се обособи отделен бюджет за 19-те държави, използващи единната валута. Предлага еврозоната да има свой парламент и финансови министър. Иска Европа да засили външните си граници като се създаде обща гранична охрана и се съсредоточат повече отбранителни сили. Ще наложи по-високи тарифи за защита на европейската промишленост от нелоялна конкуренция, особено от Китай. Като цяло подкрепя международните търговски договори и СЕТА. И това го позиционира като привърженик на идеята, наричана "Европа на две (или дори много) скорости", която не се вързва с понятието "единна Европа". Макрон каза, че няма да се опитва да забрани религиозните символи извън училищата, нито ще забранява буркините. Той подкрепя многообразието и обеща данъчни облекчения на компании, които наемат млади хора от предимно имигрантски квартали с висока престъпност. Обеща да ускори прегледа на молби за получаване на убежище до не повече от 6 месеца, включително и за обжалване. Похвали германския канцлер Ангела Меркел за великодушната й политика към търсещите убежище мигранти.

Любопитен факт е, че за пръв път в историята на Петата република гражданите на страната избираха между двама кандидати, смятани за „аутсайдери“ според традициите на френската политика. Нито един от двамата не бяха кандидати на двете основни политически формации на страната – голистката десницата и левицата. И фактът, че за пръв път нито един от кандидати на класическите партии не достигна до финала на президентската надпревара накара мнозина политолози и анализатори да алармират, че едва ли не страната е на ръба на политическа революция, а и че люлката на европейските революции вече здраво се люлее. Макрон и Льо Пен са част от политическата система и в този смисъл са толкова системни фигури, колкото и отпаднали им съперници. В момента страната има тежки проблеми, породени както от последиците на световната финансова криза, така и от слабото управление на сегашния президент социалист Франсоа Оланд. През последните години се изостри терористичната заплаха и свързания с нея мигрантски проблем – 10 процента от населението на страната са мюсюлмани, родени извън пределите й.

Президент се избира за срок от 5 години. Широки правомощия за държавния глава са посочени в Конституцията от 1958 г. В една от малкото страни от Западна Европа със смесена президентско-парламентарна форма на управление, лидерът назначава министър-председателя и води съставянето на правителство. Негово е председателството на ежеседмичните заседания на Министерския съвет и обнародването на законите, приети от парламента. Има право да издава свои постановления и да свиква извънредно заседание на парламента. Той също така е и гарант на Конституцията и на независимостта на съдебната власт. Френският президент има широки правомощия и във външната политика. Той представлява страната в международните срещи на високо равнище и определя външната политика на френската дипломация. Едновременно с това, първият човек на Републиката е върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Той е отговорен за вземането на решения за военни операции в чужбина и съхранява една от основните тайни на правителството - достъпа до ядрено оръжие. Още в понеделник той ще се присъедини към все още действащия президент Франсоа Оланд, за да отбележат германската капитулация на 8 май 1945 г.. След това започва да работи за съставяне на свое правителство. Президент ще стане на 14 май.