България спори с Русия за финансирането и печалбата от „Южен поток"

България все още спори с Русия за начините на финансиране и очакваната печалба на проекта за изграждане на газопровода „Южен поток".

В началото на седмицата министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев заяви, че заради нови изисквания на руската компания „Газпром" по финансовия модел на „Южен поток" се бави подписването на допълнителните споразумения за предоставяне на отстъпка от 11% в цената на синьото гориво за периода от 1 април до края на декември 2012 г.

Тогава той не обясни какви са претенциите на монополиста, а в отговор на въпрос на съпредседателя на Синята коалиция Мартин Димитров по време на парламентарния контрол в петък Делян Добрев само каза, че „още има спорни въпроси по отношение на процента на заемните и собствените средства", с които ще се изгражда трасето на „Южен поток" през българска територия, предаде „Медиапул".

Газопроводът „Южен поток" трябва да доставя руски газ в Западна Европа, заобикаляйки Украйна, по дъното на Черно море през България.

През ноември 2010 г. бе подписано акционерно споразумение между „Газпром" и Българския енергиен холдинг (БЕХ) за създаването на дружеството „Южен поток България", в което двамата собственици държат по 50% от капитала.

По оценки от края на 2010 г. българското участие в проекта ще струва около 400-500 млн. евро.

В петък Делян Добрев не обясни и какво всъщност е предложението на руснаците по финансовия модел на българския участък от газопровода и какво виждането на България по въпроса.

Министърът посочи, че в акционерното споразумение от преди две години е записано, че възвръщаемостта на собствения капитал ще е 8% и сега се спори дали са много или малко, но пак не обясни кой на каква позиция е.

Предшественикът му Трайчо Трайков коментира в интервю за вестник „Преса", публикувано в петък и цитирано от „Медиапул", че „основният интерес на „Газпром" е газът да достига до европейските пазари на възможно най-ниски цени при възможно най-малка прозрачност, докато нашият интерес е да получаваме достатъчно висока транзитна такса.

Бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма, който бе отстранен от поста през март, смята, че трябва да се намери „някаква взаимно приемлива точка на баланс".

„Газпром" настоява за 8-процента възвръщаемост на собствения капитал по „Южен поток" и избягване на европейските правила, което е в наш ущърб", посочва Трайчо Трайков.

Бившият икономически министър коментира, че средната рентабилност на такива проекти е между 13% и 16% и разказва, че при посещението в Катар, след което бе отстранен от кабинета, при предлагане на инвестиционни проекти тамошният бизнес казал, че не би погледнал проекти с възвръщаемост под 14%.

„Следователно проекти с 14% доходност даваме на външни инвеститори, а своите пари трябва да влагаме при 8%," отбелязва Трайчо Трайков.

Наследникът му в същото време увери, че се работи по реализацията на „Южен поток" и в края на годината се очаква да се вземе решение по инвестиционното предложения за строежа на българския участък.

Според изготвената пътна карта на проекта това трябва да стане до 15 ноември, за да може през декември да стартира реалния строеж на тръбата, каквото е поръчението на руския президент Владимир Путин.

„Имаме интерес от тръба, която ще зарием на метър и половина под земята, ще сложим четири-пет компресорни станции и да тече газ, от който ще печелим транзитни такси и това е диверсификация на маршрута на газовите доставки," обясни от парламентарната трибуна Делян Добрев.

Той не се спря върху взаимната зависимост на преговорите по „Южен поток" не само по отстъпката в цената на газа по сегашните договори за доставка на синьото гориво до края на 2012 г., но и при новия договор.

Според старо изявление „Газпром" иска да включи част от бъдещите си доставки за България през „Южен поток", който, ако се следва сегашния план за работа, трябва да влезе в експлоатация през декември 2015 г .

В отговор на казаното от Делян Добрев, Мартин Димитров коментира, че ако новият договор за доставки на газ от Русия от 2013 г. не се подпише преди вземането на инвестиционното решение за „Южен поток", има опасност страната ни да не постигне достатъчно добри параметри на новия газов договор.