В. Танкова: Още през 50-те Пловдивското ръководство иска чествания пред паметника на Съединението

Още през февруари 1984г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за „активизиране процеса на юбилейните чествания“, в това число и 100-годишнината от Съединението, предаде БНР. 

"Документите от архива показват, че още от 50-те години пловдивското ръководство прави предложения за чествания пред паметника на Съединението. Няколко отговора има: „Ще чакате за паметника на съединението, докато направим паметника на Съветската армия“. Няма чествания", коментира историкът доц. Васка Танкова.

През 1984 г. се отбелязва огромният успех при честванията през 1981 г. на 1300-годишнината от основаването на българската държава и така в календара, „за да се активизират тези юбилейни чествания“ влиза и Съединението. БАН, Университетите, архивите, библиотеките и творческите съюзи, Радиото, Телевизията и мн.  Други са задължени да подготвят свои програми за честването на стогодишнината.

"Целта на решението за масовото честване е консолидиране на българската нация и изграждане на онзи героичен, патриотичен образ на българската нация", коментира още Танкова.

За част от българите е било изненада, че Русия не е признала Съединението и е оттеглила военния министър и офицерите си. Въпреки това, тя е категорична, че дори в режима на пълномощията страната ни не е била „Задунайская губерния“ и „не се е оказала в положението на Крим“.

"Политическата върхушка приема повече със загриженост Съединението, тъй като провъзгласяването на Съединените е едно, но това е драстично нарушение на един международен договор и нито една от Великите сили не желае статуквото да бъде променено, тоест  - борбата предстои след провъзгласяването. И тук виждаме фигурата на княз Александър, който става княз на Северна и Южна България. Той приема , тъй като българският народ иска", заяви историкът.

Първият човек, който съобщава по телеграфа за Съединението е Иван Петров Стоянович – съратник на Захари Стоянов. Стоянович практически е и основател на българските комуникации от 1887 г. Архивът му обаче е бил унищожен от руснаци в камината на дома му, а семейството му – пребито от народния съд.

"Да на правиш това Съединение доста безкръвно, като си помисли човек за Сръбско – българската война, да го направиш на млади години, да се обединиш срещу директния си довчерашен поробител и настоящ  - тоест между Турция и Русия, и да го извършиш с изключително малко истински гаранции за успех и за това, че няма да ти хвръкне утре главата – това е един доста героичен акт, въпреки че през цялото време на тези последни 50 години той беше неглижиран поради перверзната причина, че Русия е била против. Това по един изключително приятен начин показва скудоумието на режима, който не изхождаше от националния български интерес", коментира потомъкът Петър Стоянович.

Единствената жертва при Съединението е кап. Райчо Николов. Правнукът му Райчо Стоичков е емигрирал в ЮРА през 70-те години на 20 век. В интервю от 1995 г, той си припомни, че праотецът му се е опитал да превземе пощата, но е бил застрелян от упор от началника на пощата.

Д-р Панайот Панайотов – политически емигрант във Венецуела, коментира в интервю от 2000 г., че Съединението е изцяло самостоятелно дело на българската интелигенция.