Максим Бехар: Летището в София трябва да се казва "Джон Атанасов"

Максим Бехар: Летището в София трябва да се казва "Джон Атанасов"
A A+ A++ A

Novinite.bg публикува интервю на българския ПР експерт в предаването „Медиите он еър" на телевизия „България он еър".


Как ще довършите изречението: България е държавата на...

Талантливите, амбициозните, добре мотивираните и интелигенти хора.

Звучи като добре структуриран рекламен слоган.

Не, това е самата действителност. Всеки знае локацията на България. Всеки, който поне малко се интересува от страната ни, знае, че имаме море, планини, ски курорти. Някои знаят, че морето ни е презастроено, други не знаят. Като дойдат, ще го научат.

Но в крайна сметка най-важното, което би трябвало да знаят, да почувстват, да занесат със себе си обратно, това са хората. Наистина ние сме уникална нация с уникални млади хора, които могат да направят уникални неща.

Като човек, който пътува много, а сега дори през цялото време живея в чужбина, наистина мога да преценя, че в България хората са най-голямата сила и стойност, която имаме, и това е нещото, което трябва да промотираме или „продаваме" в чужбина постоянно.

По отношение на най-добрия подход за рекламиране на България аз уважавам мнението на моите колеги, които акцентират на историята и на всичко това, което България е била през вековете. Обаче тази информация би била много интересна за туристите, но би била абсолютно безинтересна за инвеститорите или за хората, които искат да правят бизнес в България.

Като споменах за хората, за младите българи, за това колко добре са образовани и за това какви изключително интелигентни отношения имат помежду си, имах предвид главно тези, които работят в различните бизнес сектори, тези, които учат, защото това е информация, която е особено интересна и полезна за инвеститорите, които искат да правят бизнес в България.

Една от най-добре пазените тайни в света в момента – това е фактът, че България е страната с най-ниските данъци в Европа. Имаме 10% корпоративен данък, в другите страни е над 30%. Имаме 5% данък дивидент, което е уникално за света, не само за Европа. Тъй като всеки един инвеститор, които остави 1 евро в България, гледа как да си го вземе като дивидент. 5% е даже обидно нисък данък. Имаме 10% данък върху индивидуалните приходи.

Ако този факт се знае малко повече, а той за съжаление не се знае, ще предизвика огромен интерес у хората, които биха прочели нещо за историята на България, биха опознали кой е Орфей или кои са траките, но в крайна сметка в главата им ще щрака нещо като калкулатор и ще си казват: „Чудесно, те имат история, имат интелигентни млади хора, завършили еди-къде си, да видим сега като оставя 100 евро, колко ще получа след две години."

Наскоро се появи проучване, според което доста голяма част от инвеститорите не биха се върнали в България? Защо е така?

Това проучване беше насочено към германските инвеститори. Процентите бяха 35%, което не е чак толкова драматично, но струва ми се, че самите условия, които имат тук хората, които оставят парите си - може да са чуждестранни, може да са местни инвеститори, не би трябвало да правим никаква разлика, тези хора, които инвестират, дават хляб на много други, би трябвало да бъдат третирани еднакво – самите условия, които държавата им предоставя, не са чак толкова добри.

Това е казус, който от 20 години дъвчем по всички възможни форуми, но бих искал да видя наистина от това правителство малко по-голяма отвореност към чужди капитали, малко по-активна презентация на България по света, малко систематизирана програма, така че да се знае повече за България. Защото да разчитаме само на бизнес форуми и някои от тях дори несполучливи, или на пътувания на правителствени делегации, не е най-добрият начин.

Ако трябваше аз да Ви кажа няколко неща, които трябва да бъдат направени, на първо място трябва със сигурност правителството трябва да организира едно представяне на страната ни в някои от най-големите световни градове. Знам, че някои от тях са започнати и вървят в момента, но със сигурност трябва да бъдат много по-атрактивни, много по-чести, много по-фокусирани върху различните бизнес сектори.

Аз самият организирах една международна конференция през изминалата седмица в София, която се нарича „Bulgaria: Business UP". Това е слоган, който съм измислил в нашата компания, ние я правим, защото трите думи – Bulgaria, business и up, особено "up", са много ключови и позитивни и затова конференцията беше най-успешната правена в България от години насам. Така, както през 1994 г. правих супер успешните Doing Business in Bulgaria, през 1997 г. започнах Българския икономически форум, след това през 2001 г. с губернатора на Невада Боб Милър започнахме уникалната поредица конференции Bulgaria Dream Area.

Сега ми се иска през следващите 5 г. Bulgaria: Business UP да бъде фокусът и всички чужденци, да идват тук и да се запознаят с условията за бизнес в страната ни. Защото чужденец, който е дошъл веднъж в България, е останал тук. Но трябва да дойде.

Как да примамим чужденците, освен с добрите условия за бизнес, ниските данъци, високообразованите българи? Какви са пропуснатите ни възможности за това?

Имаше една много интересна статия във „Файненшъл Таймс", която журналистът беше написал, след като се беше върнал от няколкодневен престой в България. Тя започваше така: „Това е най-странната държава, която съм виждал. Една прекрасна държава с хубави плажове и страхотни хора. Обаче кацаш на едно летище, което се казва „Враждебна" и след това отиваш в най-скъпарския квартал, който се казва „Хладилника".

Това са неща, които биха направили впечатление не само на всеки журналист, но и на всеки турист. Аз съм съгласен, че туризмът е от изключителна важност за България, за да може брандът да се чува по-често, за да може повече хора да идват тук. Не познавам чужденец, който да е дошъл като инвеститор, турист или просто на гости при приятели, който да не е останал с добри впечатления и който да каже: „Това е скапана държава."

Затова, ако туризмът е гръбнакът на бранда, на тази промоция, която наричаме „България, то тя трябва да бъде съчетана и с нещата, които държавата предоставя за правене на бизнес.

Всичко, свързано с корупция, бюрокрация и т.н. се решава с едно-единствено нещо и то се нарича електронно правителство. Въвеждаме електронизация на всички тези услуги и като идеш в общината или в някакво ведомство там не стои някакъв смачкан чиновник, който ти казва: „Не става, ела след два месеца". И ти почваш да търсиш по джобовете, дали да не му дадеш нещо. От една страна душата, възпитанието и моралът не ти дават.

А от друга страна зависиш от него и ако той не ти даде това разрешително може с месеци да не можеш да правиш бизнес. Ако всичките лицензионни удостоверения и всички такси, които се плащат, минават през моя домашен компютър или лаптоп и само с настикането на едно копче аз ще си платя лицензионната такса за малкото дюкянче или ще видя, дали на Женския пазар има едно свободно място, където да си сложа моята сергийка, без да гледам никакъв чиновник срещу себе си, нещата ще бъдат много по-различни. А това е най-простият вариант, който аз казвам.

Големите инвеститори чакат с години понякога за различни разрешителни. Но ако това нещо става по-електронен път, всичко ще се преобърне в България за месеци, повярвайте ми. И като дойдат тези хора, които ще си оставят парите тук, след това техните медии, колеги, приятели, ще знаят, че България е държава, в която си струва да се инвестира. Аз твърдя, че България наистина е държава, в която се струва да се инвестира.

Струва ми се , че правим нещата много кампанийно? Същото се случва и с кампаниите, които България инициира по света.

В кампаниите няма нищо лошо, тьй като всяка държава си измисля кампии в зависимост от стратегиите, от чиято реализация има нужда. По-скоро тревожното е начинът, по който България се представя в чужбина, защото преди 2 г. имаше рекламна кампания по Си Ен Ен, Евронюз и всички останали канали, и тази кампания всъщност показваше няколко спа центъра, спомням си, че една жена с една дървена лъжица бъркаше мед и някакви хора си сипваха фрешове и едни красиви момичета ги отпиваха.

Спа центрове и храна имат всички държави по целия свят. И то много по-добри, отколкото създадените в България през последните 20 години. Струва ми се, че туризмът, ако бъде представен, той трябва да бъде представен в своята абслютна уникалност. Например наблюдаването на птици. Аз познавам много американци, които идват в България да практикуват т.нар. „бърдуочинг". Те идват със страшно сложни и скъпи устройства, застават главно в Южна България и могат да стоят с цели седмици. Това е много добър спорт за развитието на туризма.

Голфът – също имаме няколко много добри голф игрища. Вярно е, има и другаде такива. Двете голф играща край Балчик са страхотни. Там проблемът е, че трябва да се качиш на самолета в Лондон, да слежеш в София, от там да се качиш на самолета за Варна, от Варна да се качиш на микробус. Т.е. транспортът е малко сложен. Но голфаджиите биха го направили, защото това е маниашки спорт.

Но ако ние сега акцентираме върху инвестиционния климат, на това, че имаме ниски данъци, че имаме супер кадърна работна ръка – не знам, дали е по-евтина, но е супер кадърна, на това, че държавата застава зад бизнеса...

Това, което прави Македония, между другото. Удивен съм Македония какви средства изсипва в Си Ен Ен и Си Ен Би Си, с различни хора, които са инвеститори, и които казват: „Дойдох в Македония, оставих 20 млн евро и сега имам 50 млн. Много съм щастлив. Тези хора работят много добре, малка държава, обаче много стегната." Нещо повече. България все още е във валутен борд – от 1997 г. – вече 15 г. Това означава, че в България има предвидимост. Не можем да имаме голяма инфлация, не можем да имаме хиперинфлация, не можем да имаме безработица повече от процента, който е установен от МВФ. Там, където има валутен борд, инвеститорите би трябвало да идват с огромно желание, защото те знаят каква ще инфлацията след 5 години. България ще махне валутния борд като се присъедини към еврото.

Като направим всички тези неща на една хубава пирамидка и ги построим и ги сложим в програма за промоция на България, биха работили. Но ние нямаме програма. Имаме елементи. Като един часовник, който има механизъм със зъбни колела и всички те са пръснати пред нас на масата. Казваме: „Ах, България какви хубави зъбни колела има!" Но те не работят, защото трябва да създадеш механизъм! Това се нарича визия, стратегия, усилия. Инак имаме всички части до една, гарантирам. Но трябва да ги сглобим!

Как да успеем сами да презентираме себе си, докато сме в чужбина?

Пътувам в чужбина по три-четири пъти седмично. Не се срамувам от това, че виждам българи, които мъкнат дисагите, но виждам и много българи, които са с костюми и се връщат от бизнес срещи.

За да се променим ние самите, трябва да променим условията, в които живеем. Т.е. ние сме други хора в момента. Върнете се 10 години назад. Светът е друг, но и ние българите сме други. Цунамито на социалните медии ни промени изцяло. Всичко това, което наричаме Фейсбук, Линкдин, Туитър може да се концентрира като обяснение само в една-единствена дума и това е познание. Покрай социалните медии имаме страхотни познания за местата, на които ходим и за хората, които идват в България.

Но трябва да направим нещо конкретно. Преди 2-3 седмици ние се събрахме с моите приятели Соломон Паси и Петьо Пунчев и скоро ще направим една голяма кампания за преименуване на Летище София. Защото това летище трябва да се казва или Джон Атанасов, или Кирил и Методий. Това са двата варианта, които огледахме отвсякъде. Аз лично смятам, че Джон Атанасов е по-подходящо.

Представете си всеки един от десетките хиляди хора, които кацат на Летище София, ще си каже: „Джон Атанасов? Кой е той? О, изобретателят на компютъра! Ние не знаехме!" Разбира се, ние много тачим и ценим кирилицата и Кирил и Методий, но Кирил и Методий ще върнат малко чужденеца към историята. Много добре, няма лошо в това. Но вземете самото звучене на името на Джон Атанасов – хем Джон, хем пък Атанасов. Самият факт, че е човек, който е бил в основата на всичко това, което е основата на съвременния свят.

Летището в Прага след месец ще се казва „Вацлав Хавел". Чешкото правителство реши да го промени. Също голям наш съвременник, който промени Чехия към по-добро, голям писател, голям драматург. Ние обаче си имаме Джон Атанасов, което звучи сто пъти по-международно и е направил нещо, от което се е възползвало цялото човечество. Ако направим такива стъпки десетките хиляди хора, които сме заинтересовани България да има по-добър имидж и по-добър брандинг, мисля, че ще го направим. Но ние сме променени, ние сме по-културни хора, ние сме по-комуникативни хора и безспорно по-умни и по-знаещи.

Как да впрегнем българските артисти, кино в полза на имиджа на България?

Аз не съм голям отпимист, че българското кино, което познавам много добре, имам десетки приятели режисьори, актьори, сценаристи – поне на този етап, поне до 2020 г. може да бъде толкова силно, че да убие другите филми или да покаже нещо толкова силно, колкото другите страни. Има и български сериали, които правят сега няколко телевизии, но все си мисля, че културата бих я сложил на заден план.

Бих поставил на преден план туризма и възможностите за правене на бизнес. Тьй като България наистина е все още непозната страна. Това е най-голямата драма. Много е важно да имаме формулирана ясна и точна политика, която да има ясен и точен слоган.

Аз много пъти съм разказвал една история, когато преди десетина година принц Чарлз ме помоли да говоря пред едни негови приятели бизнесмени и ми даде 15 минути. И аз се зачудих какво да кажа за България за 15 минути – „Имаме море, планини, реки, елате..." Аз се изправих и казах: „Господа, на мен ми трябват 15 секунди. България е WWW страна." И те казаха: „Какво значи това?" Принц Чарлз каза: „Охо, вие сте много напред с Интернет технологиите!" Аз отвърнах: „Не, Weather, Women, Wines." Време, жени, вина.

Сега ще Ви поясня, това не е сексистки израз. Под време имах предвид четирите сезона, планините, морето. Women пасна за W, но това означава хората. И wines – всичко онова, което ще намерят тук, вина, хубава кухня. Това може би не е най-подходящото, но ако имаме добър слоган, който да е достатъчно запомнящ се, нещата ще се получат.

Защото преди три години бащата на Принц Чарлз, Принц Филип ме покани на вечеря в Бъкингам и принц Чарлз ме видя и прекоси почти целия дансинг и ми каза: "WWW? Аз помня!" Това тогава беше по-скоро шеговит случай, за конкретната ситуация. Но ако имаме сполучлив слоган, нещо, което да върви към името България, според мен ще бъде много силно.

И категорично веднага трябва да сменим логото на България, което на някои прилича на баница, а на други на нещо съвсем друго, което не бих искал да казвам какво е. Трябва да се събере един по-широк кръг от хора, които да бъдат художници, режисьори, актьори, ПР специалисти, рекламни специалисти, бизнесмени, бизнес асоциациите, представителите на правителството и да кажат: Това искаме да е България през 2020 г., след 8 г. Това е целта, ние сме в точка А, искаме да стигнем до точка Б. Да видим какъв е пътят, откъде ще минем. Ако това стане тази година, гарантирам Ви, че през 2020 г. България ще е различна страна.

Кое е клишето от което да избягаме? Каква да бъде България през 2020 г?

Аз бих казал – България ще бъде добра държава, когато българите са добри хора. Колкото повече добри хора в България, толкова по-добра държава ще бъде България. Никой няма да може и с милиарди долари да направи по-добър имидж на България, ако ние не си го свършим сами. Затова добрите българи ще имат една добра България.

Негативно настроените българи – за тях няма оправия. Има едно огромно количество българи, които сутрин се сърдят на себе си, а следобед на останалите. Което е ОК. Въпросът е тези хора да не бъдат мнозинство. Въпросът е ние, които искаме да живеем в една добра държава, да работим честно и почтено и да се грижим за нашите деца така, че да имат една добра България - важното е ние да бъдем добри и позитивни.

ТОВА ИНТЕРВЮ НА АНГЛИЙСКИ

-----------------

Максим Бехар е един от водещите PR експерти в България. Целият му живот е свързан с публичните комуникации. През 1994 година създава и до днес управлява известната PR компания M3 Communications Group, Inc. Започва кариерата си като журналист. По-късно е един от създателите на в. "Стандарт" (1992 г.). През 1999 г. е първият български член на IPRA, а от 2005 г. е единственият българин – член на American Public Relations Society. От 2009 до 2011 е председател на Българската асоциация на PR агенциите. През февруари 2012 година е един от участниците във встъпителния дебат на Световния PR форум в Давос, чийто член на Борда е от 2010 година. Ентусиазиран е от възможностите, които носи модерният свят на високи технологии и нови медии. Голямата му страст са технологичните новости, които му помагат да е в крак с динамичното време в бизнеса и комуникациите.

#Максим Бехар #ПР #чужди инвеститори #чужди инвестиции #Bulgaria Business UP #летище София #Джон Атанасов #Кирил и Методий

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай