Задава се забрана на бурките на национално ниво

Парламентарната комисия по вътрешен сигурност и обществен одобри с пълно единодушие - 12 гласа "за" и в отсъствието на депутатите на ДПС законопроекта за забрана за облекло, покриващо или скриващо лицето.

Законопроектът беше представен от съпредседателя на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов. Преди изказването на депутатите зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов представи становището на МВР, което бе в подкрепа на законопроекта във връзка с опазване на националната сигурност и обществения ред.

Ципов цитира член 37, ал. 2 от Конституцията, според който свободата на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. В този смисъл основният закон допуска ограничаване на свободата на вероизповеданието на основания, предвидени в него, обясни зам.-министърът. При прилагане на законодателството трябва да се постигне баланс между свободата на вероизповеданието, което включва и носенето на определено облекло като част от религиозните ритуали и традиции от една страна и защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред от друга.

В Закона за българските лични документи и Правилника за издаването им има въведени ограничения, които целят осигуряване на възможността за идентификация на хората, заяви още Ципов. Той представи и анализ за подобни закони във Франция, Белгия, Германия и Холандия. В първите две държави има регламентирана забрана за носене на облекло, прикриващо или скриващо лицето на обществени места. Такава ограничение има и в редица провинции в Германия, където е забранено носенето на такова облекло от учители или възпитатели на обществени места. През 2015 г. правителството на Холандия одобри законопроект, който забранява забулването на обществени места и предстои обсъждането му от парламента.

По думите на Каракачанов законопроектът е във връзка с опасна тенденция в българското общество, която се е наблюдавала приблизително от 10 години. Тя била свързана с опитите на някои ядра на радикален ислям, финансирани от външни фактори, да се разделя българското общество. Първата цел според него била разделяне на мюсюлманското общество на правоверни - които "ходят облечени с бурки, носят големите бради и т.н.", и неправоверни. Идеята на закона е да се улесни възможността на правораздавателните органи да преследват представителите на този вид радикален ислям.

"Това касае и сигурността, защото когато ти получаваш документи за самоличност, няма как да ги получиш с една дреха, която ти скрива лицето и ти се виждат само очите", отбеляза Каракачанов. Той обясни, че на обществени места и в обществени сгради не се знае "кой се движи под това облекло". В закона е направено изключение по отношение на карнавали, спортни мероприятия и за хора, които по медицински нужди си покриват лицето или традиционни обичаи като кукерските. Логично в изключенията се включват и мотористите, каза Каракачанов.

Той подчерта, че не откриват топлата вода, а обобщават европейския опит. По думите му 7 европейски страни имат подобно законодателство - основно практиката във Франция и в Белгия.

Думата взе Димитър Делчев от Реформаторския блок, който заяви, че партията му ще подкрепи законопроекта по две причини. Премахването на облекла, прикриващи цялото или част от лицето било гаранция за обществения ред.