АБЗ: Доплащанията под масата за здраве гонят 3,5 млрд. лева

АБЗ: Доплащанията под масата за здраве гонят 3,5 млрд. лева
Снимка: BGNES
A A+ A++ A

Публичните средства, давани за здраве, са абсолютно недостатъчни да посрещнат разходите за здравни нужди на населението и то в пъти. Какви са основните средства, които се харчат за здравна грижа в момента?

Публичен ресурс, основно посредством НЗОК, където средствата се акумулират от нашите здравни вноски, от трансфери от предвидени в бюджета целеви средства, прогресивно намаляващи средства от общините и т.н. Частен ресурс, предимно преки плащания на каса от семейния или личния бюджет. Нерегламентирани плащания „под масата“. Това заяви шефът на Управителния съвет на Асоциацията на българските затрахователи Светла Несторова.

По думите и е изключително трудно да се намерят точни данни за публичните средства, които се изсипват в здравеопазването. По правило балансовите стойности, приходите и разходите, които прави Националната здравно-осигуртелна каса не са известни.

"Претенцията на здравната система в България сега е че всички, които се осигуряват имат достъп до лечение. Реалността обаче е друга. На пазара в момента циркулират публичните средства чрез НЗОК, Здравното министерство, в малка степен дори общините. Друго перо представлява частният ресурс - парите, които излизат от джобовете на семействата.

На трето място са плащанията под масата, за които няма никакви данни, но всички знаят, че са ги правили.

Парите, които касата плаща за здраве нарастват година след година, като се очаква тази година сумата да нарасне до 3,5 млрд. За информация – парите от вноски нарастват по друг начин – съответно с 4% (от 1 728 на 1 804 ) и 7% (1 804 на 1 928).

С две думи – нашите разходи за здраве непрекъснато нарастват: главоломно и с темп, доста по-бърз от този на касата. Нерегламентираните плащания за 2012 г. според доклада на Световната банка за икономическото въздействие от застаряването на населението, 2013 са 1,5 млрд. А според НПО проучване, в НЗС 2014-2020 са 2 млрд.

В същото време обаче не съществува възможност и желание за многократно увеличение на вноската, а размерът на индивидуалните плащания е огромен и голяма част от тях са нерегламентирани. Елегантното решение на тази на пръв поглед нерешима дилема съществува не от вчера и тя е в допълването на съществуващото финансиране с частно застраховане – това се случва като допълващ или заместващ принцип в почти всички държави с по-високи показатели на ефективност на здравните си системи, да именно в социална Европа.

Застрахователите могат да се адаптират към различни форми в системата. Това, с което не можем да се справим, е липсата на желание да се каже, че липсата на публичния ресурс не е достатъчен, както и да се отговори за какво е достатъчен този ресурс. Ясно е, че публичният ресурс не достига, че не е достатъчен, но той може да се допълни с услуги, предлагани от частния здравен застрахователен сектор.

Към момента едва 1,27% от общото количество циркулиращи средства в системата се дават за частно здравно осигуряване.

В България към момента има 42 здравни застрахователи (вкл. 6 клона), които имат лиценз за застраховка заболяване, а 24 реално извършват здравно застраховане. Какво могат да правят тези компании? В момента предлагат покритие: профилактика, където повече от 75% от застрахованите ходят на годишната профилактика, извънболнична помощ, където на практика дублират касата изцяло, болнична помощ, където се предполага да допълват касата, но е изключително трудно да се проследи какво се случва, стоматология, бременност и раждане, разходи за лекарства, здравни продукти и консумативи , здравни грижи у дома и пр. Тези компании инвестират в модерни СРМ-и, клауд технологии, приложения и пр. Повечето от компаниите имат национално покритие - мрежите на големите надхвърлят 600 доставчика в цялата страна, аптеки, оптики и стоматолози.

#здравеопазване #АБЗ #заболяване #Светла Несторова

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Бизнес
Последно от Бизнес

Всички новини от Бизнес »