България в Топ 3 по необслужвани заеми в ЕС

България е в челната тройка по дял на необслужвани кредити в Европейския съюз, сочат данни на Международния валутен фонд (МВФ).

В същото време обаче страната е и сред лидерите по показателя, който измерва стабилността на системата – капиталова адекватност. Нивото на просрочията над 90 дни в България е средното за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), посочва „Капитал“.

Делът на необслужваните заеми в страната според МВФ е 14.9% от общо отпуснатите кредити. Такова е числото и от БНБ към края на 2011 г., а обемът – 8.365 млрд. лв. (данните се публикуват на тримесечие и тези за първото на 2012 г. ще излязат в края на април – бел. ред.).

Тези данни поставят България на трето място по дял на необслужвани заеми в ЕС, като близки до нейните показатели са тези в Румъния, Гърция и Ирландия, а Латвия и Литва се нареждат по-напред с по-голям дял.

Страните от Западна Европа, включително Чехия и Естония (според МВФ те са сред т.нар. напреднали икономики), са с едноцифрен дял на необслужваните заеми.

Данните показват още, че за ЦИЕ е характерен двуцифреният дял на лошите кредити в портфейлите на банковите системи и увеличението му спрямо година по-рано в повечето страни.

Въпреки че Латвия и Литва продължават да държат най-големите дялове на просрочия, те също са ги свили – първата от 19 на 17.5%, а втората от 19.7 на 16.4%.

При напредналите икономики – Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Италия, Великобритания, делът на необслужваните заеми се запазва на нивата от предходната година (2010 г.), с леки изменения – при някои незначително увеличение, при други – понижение.

Естония е постигнала свиване на просрочията от общия кредитен портфейл на банковата й система от 5.4 на 4 процента.

В същото време българската банкова система е сред най-подсигурените с капитал в Европейския съюз.

Съотношението, с което се измерва стабилността на кредитните институции – капиталовата адекватност, тук е сред най-високите – 17.5%. Така страната е на пето място по този показател след Хърватия, Ирландия, Белгия и Естония, запазвайки нивото от предходната година.

Данните на МВФ показват, че повечето страни от напредналите икономики запазват капиталовата си адекватност, но в Естония например намалява от 22.1 до 18.6%.

Тази на Гърция също спада от 12.2 процента на 10.1%. Ирландия я увеличава от 14.6 на 19.2% за една година.

В ЦИЕ като цяло нивото на капиталовата адекватност е по-високо от това в западноевропейските страни. Спрямо предходната година намалява тази на Литва и Румъния – съответно от 15.6 на 14% и от 15 на 13.4%.

Според банкерите стабилността на кредитните институции се измерва не с дела на просрочията, а с нивото на капитала и адекватността. Поради това се смята, че няма ниво на просрочията, което да се дефинира като критична точка.

Важни са и други фактори като натрупани резерви срещу евентуални загуби, способност за продължаващо генериране на доходи, с които да се покриват разходите по влошените кредити.

Ако допреди година се говореше повече за лошите кредити, сега, когато ръстът им се успокои (от началото на 2011 г. се наблюдава забавяне във влошаването на проблемните заеми), се набляга повече на буферите срещу тези лоши кредити, които ще позволят на банките да се справят с тях, коментира „Капитал“.

„Всичко опира до това колко буфери има срещу тези лоши кредити“, посочи управителят на БНБ Иван Искров пред банковата общност на професионалния й празник 6 декември миналата година.

Към края на 2011 г. такива буфери са 5.8 млрд. лв. провизии, 2.9 млрд. лв. капиталов излишък (превишение на капитал над регулаторно изисквания - бел. ред.), 9.2 млрд. лв. капитал, както и текущата печалба в сектора.

Прогнозите са, че влошаването на портфейлите ще продължи поне през първите шест месеца на тази година, като сега нови лоши кредити могат да дойдат от експортно ориентираните компании, тъй като износът е потърпевш от кризата в еврозоната.

Според изследване, направено в рамките на т.нар. Виенска инициатива от края на миналия месец, ускоряването на процеса по разрешаване на проблема с необслужваните кредити може да окаже съществен ефект за връщането на икономиките в ЦИЕ към растеж.

Макар и като цяло необслужваните кредити в региона да са достигнали, поне привидно, пика си през 2011 г., обемът им остава висок, а икономическите перспективи пред целия регион се влошават заради кризата в еврозоната, отбелязват анализаторите.

Същевременно високите равнища на необслужваните заеми са заплаха за финансовата стабилност, тъй като загубите, свързани с провизирането им, подкопават капиталовата база на банките, обясняват в изследването.

Данните на МВФ включват страните от всички континенти. Разработени са от фонда съвместно с международно сътрудничество с цел подкрепа на макроикономически анализи и оценяването на стабилността и уязвимостта на финансовите системи.

С цел по-голяма представителност и база за сравнимост са публикувани данни за страни, които имат свои дъщерни поделения в България, съпоставимите с българската икономики в региона на ЦИЕ, страните от периферията на еврозоната, както и Великобритания.

По принцип при отчитането на просрочията в различните страни се използват различаващи се в известна степен методологии, но като осреднен стандарт се приема, че в категорията необслужвани заеми (nonperforming loans) влизат тези със закъснение над 90 дни, какъвто е срокът и в България. Има европейски страни, в които този срок е над 180 и дори над 360 дни.