Откриха гени, които увеличават продължителността на живота

Учени откриха гени, допринасящи за увеличаване на продължителността на живота, за да могат възрастните хора да се грижат за внуците си и да предадат познанията си на бъдещите поколения, пише британският "Телеграф".

Специална вариация на ген, която се наблюдава при голям брой хора изглежда служи за защита срещу деменция и проблеми със слуха. Факт е, че обикновено хората не страдат от здравословни проблеми, докато не достигнат значително по-напреднала възраст от други животни.

Екип от Калифорнийския университет в Сан Диего смята, че тези гени са свързани с оцеляването на родителите, за да могат да помагат при отглеждането и на децата на децата си и за да предадат познанията си.

Повечето животни не живеят дълго след репродуктивната си възраст, тъй като естественият подбор винаги е в полза на гените, които допринасят за възпроизводството. Хората обаче живеят десетилетия след репродуктивната си възраст, формирайки големи семейни мрежи и изпълнявайки важни роли.

Според изследователите гените на “бабите и дядовците” са се развили, за да защитят възрастните индивиди от невродегенеративни и кардиоваскуларни заболявания и да запазят приноса им за обществото.

За да открият кои гени имат значение за продължителността на човешкия живот, учените са сравнили гени на шимпанзета - най-близкия ни родственик, с тези на хора. Оказало се е, че нивата на генната вариация CD33 са четири пъти по-високи при хората, отколкото при шимпанзетата.

CD33 е изключително важен за правилното функциониране на имунната система и подтиска производството на амилоид-бета, който се натрупва в мозъка и нарушава функционирането на невроните при болестта на Алцхаймер. Изследователите са открили още специфични за хората вариациии на други гени, участващи в предотвратяване на отслабването на умствените способности.

“Тези гени вероятно са се развили, за да съхранят ценните и мъдри баби и дядовци и другите възрастни хора, както и за да забавят и предотвратят появата на зависими индивиди, които биха отклонили ресурси и усилия от грижата за младите”, казва д-р Паскал Гагньо от Института Солк, един от авторите на проучването.

“Изследването ни не доказва директно, че тези фактори са свързани със селекцията на защитните варианти на CD33, APOE и други гени, но има основания да се спекулира по тази възможност”, добавя Гагньо.