Скуката на театралните церемонии – година след година...
„Честит празник!", „Честит празник!" повтаряха в несвяст театрали от сцената на Народния театър в четвъртък вечер. На 27 март се честваше Световният ден на театъра, когато у нас се раздават наградите „Икар" за високо сценично изкуство.
Празник може и да е имало за някои, но на тези церемонии всяка година се прокрадва една сянка, слагаща болезнен отпечатък на вечерта. Скуката!
Болезнено скучното връчване на наградите оставя зрителя в едно полусънно състояние, което никак не предизвиква повик за празник, дори и у най-заклетия театрален фен.
Една церемония, които би трябвало да е пълна с хумор, шоу, движение, пир за очите – все пак наградите са от и за артисти – е забавна колкото Конгрес на БКП, а да не говорим, че сравнението се отнася и за тоалетите на наградените.
Нищо не подсказва за тържественост. Нищо не говори, че има празник, и то на може би най-шумната и гениална гилдия у нас.
Знаем, че театралите са бедни като църковни мишки по независещи от тях обстоятелства, но нима все парите са виновника за безсилието и обраната стерилност на подобен род церемонии?
Дали церемонията е предназначена само за отбрана публика, затворена в консервативност? Как обаче „консервативност" и „затворена" се отнесоха до артистичните награди, никой не разбра...
Още по темата:
- » Джон Малкович тайно кацна у нас!
- » „Премахни от приятели“ - комедията от автора на „Шерлок“ с театрална премиера в България на 30 юни
- » Все повече българи ходят на театър, отчита НСИ