Мианмар и конфликтът с рохинга

Мианмар и конфликтът с рохинга
Източник: pixabay.com
A A+ A++ A
През последните няколко месеца международната общественост бе потресена от случващото се в Мианмар (Бирма) – четвъртата най-бедна държава в Азия, която от близо седем десетилетия насам се намира в непрекъснато състояние на гражданска война. Различни фактори, сред които колониалното наследство, последствията от Втората световна война, изключително пъстрото етническо, религиозно и езиково разнообразие, както и влиянието на политически идеологии като национализъм и комунизъм, допринасят за състоянието на почти пълна фрагментираност и разделение на обществото. Най-актуалният и трагичен пример за това е ситуацията с мюсюлманското малцинство рохинга и конфликтът в западния щат Рахин (Аракан). Кои са рохинга? Рохинга е сравнително голямо етно-религиозно малцинство, което според различни проучвания наброява между 1 500 000 – 2 000 000 души. До началото на кризата от края на 2016 г, около 1 000 000 от тях населяват щата Рахин в Мианмар. Мнозинството рохинга изповядват ислям, като много малка част са индуси. Самите те проследяват своя произход в Мианмар още от началото на XV век. Факт който бива непрекъснато оспорван от мнозинството будистки националисти. Те, както и официалната власт предпочитат да ги определят като незаконни имигранти от Индия, достигнали до Рахин като част от експанзията на Британската източноиндийска компания след 1826 г. В тази връзка, през 1982 г. правителството на Мианмар издава специален закон за гражданството, според който пълно гражданство могат да имат единствено и само хора, имащи възможност да проследят своето родословие до преди 1823 г. или принадлежат към някоя от основните етнически групи – бирманци, шан, карени, аракани, индийци, червени карени или качини. По тази логика, практически рохинга биват лишени от гражданство, съответно и от политически права. Те се сблъскват с множество ограничения на придвижването, както и с рестрикции свързани с достъпа до образование, пазара на труда и системата на здравеопазването. Конфликтът Конфликтът и напрежението между мюсюлманите рохинга и мнозинството будисти не е в никакъв случай ново явление. Още по време на Втората световна война рохинга се съюзяват с британците срещу обещания за получаване на независимост и се бият срещу местните будисти, които от своя страна симпатизират на Японската империя. След получаването на независимост през 1948 г. новото правителство на Мианмар категорично отказва да предостави гражданство на рохинга, подлагайки етноса на широка дискриминация, която би могла да бъде сравнена с режим на апартейд. В следващите няколко десетилетия, множество местни сепаратистки въоръжени организации оперират в северозападната част на страната с основна цел присъединяване на щата Рахин към територията на Източен Пакистан (по-късно Бангладеш). Кулминацията е през 1978 г. когато военният режим на ген. Не Уин стартира мащабна операция с фокус прочистване на щата от бунтовнически групировки. В крайна сметка, бруталното отношение на военните, свързано с масови арести, изтезания и убийства, принуждава над 200 000 души да потърсят убежище като бежанци в Бангладеш. След тази операция конфликтът продължава с нисък интензитет и спорадични сблъсъци до 2016 г. На 9 октомври миналата година загиват деветима войници и полицаи в следствие на няколко координирани нападения над гранични постове. В следващите няколко седмици следват множество нови подобни атаки. Отговорността за тях е поета от новосъздадената Араканска армия за спасение на рохинга (Arakan Rohingya Salvation Army – ARSA), която е обединила под своята шапка няколко други групировки, независимо действащи до този момент.


Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Свят
Последно от Свят

Всички новини от Свят »