Financial Times: Русия активира най-голямата си шпионска мрежа след Студената война

Руската федерация активно подновява шпионската си война със Запада, а изтичането на разговора между германски офицери за предаване на крилати ракети в Украйна е само последният пример за това, коментират в редакцията на британския вестник The Financial Times, цитиран от ИА Фокус.

"Играта на котка и мишка се възобнови. Руската активност е толкова висока или дори по-висока, отколкото бе в годините на Студената война. Руското разузнаване е огромна машина и отново прави това, което винаги е правило", твърдят представители на западно разузнаване.

Почти всяка седмица се появява информация за тайна операция, която показва колко далеч са проникнали руските разузнавателни служби в Европа след началото на войната в Украйна.

Очевидното засилване на ръководените от Кремъл разузнавателни операции показва ново доверие сред руските шпиони след унизителните неуспехи, с които се сблъскаха в началото на 2022 година, твърдят служители на разузнаването и анализатори.

Първо западните служби разкриха плановете на Москва за нахлуване в Украйна. Когато руските танкове започнаха да се придвижват към Киев, европейските столици изгониха 600 дипломати, около 400 от които се смятаха за шпиони. Идентифицирани бяха и няколко "нелегални" руснаци – агенти, работещи без дипломатическо покритие. Когато руското настъпление спря, Путин постави висши ръководители на Федералната служба за сигурност (ФСБ) под домашен арест за груба грешка при оценката на нивата на украинската съпротива.

Оттогава основните руски разузнавателни агенции - ГРУ, ФСБ и СВР - прегрупираха и преструктурираха своите шпионски операции, за да подобрят шансовете на Москва в конвенционалните военни операции.

Приоритетите остават същите като преди войната: крадат западни тайни, разделят НАТО и подкопават подкрепата за Украйна. Но методите са станали по-изобретателни с цел компенсиране на разбитите шпионски мрежи в Европа и заобикаляне на ограниченията за руснаците, работещи на Стария континент.

"Те (руските разузнавателни служби – бел. ред.) наистина трябваше да променят начина си на действие – да прибягнат до други инструменти", обяснява източник на изданието.

Руските тайни операции сега включват чуждестранни граждани, свързани с политиката, бизнеса и организираната престъпност, като сръбската банда, която организира бягството Артем Ус - свързан с Кремъл бизнесмен, арестуван в Италия по подозрение в продажба на американски военни технологии на Москва.

"(Посредниците – бел. ред.) може да не знаят, че работят за руснаците, може да са престъпници или други хора, на които им се плаща", допълва представителят на западното разузнаване.

Кремъл също оказва натиск върху руските изгнаници и други противници, избягали в чужбина след началото на войната.