Цвети Минкова: Плетенето заедно ни връща към изконните ни традиции в общуването

Цвети Минкова:  Плетенето заедно ни връща към изконните ни традиции в общуването

ФБ/Цвети Минкова

A A+ A++ A

Коя е тя?

Цвети Минкова е зодия Риби. Започва да се занимава с плетене като дете и превръща хобито си в своя втора професия. Хубавата блондинка напълно безплатно дава видео уроци в нета на хилядите си последователи в социалките.

Как се научихте да плетете?

Когато бях малка, може би на около 6 години, прекарвах част от ваканциите си при баба, както повечето деца по онова време. Там тя ми показа първите стъпки в плетенето – първо с една кука, а по-късно ме научи да плета и с две. Аз толкова се захласнах във вълшебството на кълбетата, че още при първия си опит оплетох над метър лента на една кука... Така започнах и не спирам да плета най-различни неща досега.

Кога започнахте да излъчвате на живо уроците си?

Преди 9 години направих страничката си във Фейсбук „Плетеница”, където вече имам близо 20 хиляди последователи. А преди 3 години създадох и канал в Ютюб, в който започнах да пускам видеа, в които обяснявах за една или друга плетка и показвах как се прави на живо. Не очаквах, че толкова много хора ще се заинтригуват от плетките ми.

Какво ви носи ръкоделието?

Огромно удоволствие! Освен че разтоварва и сваля стреса на ежедневието, развива фантазията, естетиката, дава импулс за създаване на нещо ново и в крайна сметка човек получава огромно удовлетворение от работата си. Предполагам, че същото изпитват всички, които се занимават с крафтуърк и създават бижута, гоблени...

С какво си обяснявате интереса към „бабините” плетки?

Едно време нашите баби и прабаби са се събирали надвечер на седенки и всеки си е носел някакво ръкоделие – едни са предели на хурки, други са бродирали, трети са плели. Нещо повече – пеели са народни песни, които новите поколения вече напълно забравиха... Особено през зимата, когато е нямало полска работа, нощите са дълги, а дните – къси. На тези сбирки са се греели с едни огън, ползвали са общи газени лемпа... Това ги е събирало, сплотявало, обединявало. Така са общували в онези времена, когато е нямало телефони и интернет, обменяли са мисли, споделяли са болните си проблеми... Сега мога спокойно да кажа, че въпреки съвременните технологии, но и тъкмо благодарение на тях, има връщане към онези стари времена, към изконните български ценности като контрапункт на ширещата се през последните години пошлост, алчност и свръхпоказност. А и на много хора им се иска да овладеят един занаят, та дори да си остане и само като хоби.

Какви хора се включват в „предаванията” ви?

Най-различни, съдейки по многобройните коментари и обратната връзка, която имам с някои от тях. Разбира се, огромната част са жени, но колкото и странно да звучи, има и мъже, някои от които питат доста смислени неща, което ме кара да мисля, че и те плетат. Има дечица, които заедно с майкиите си гледат уроците ми. Професиите на последователите ми са най-разнообразни – преподаватели, продавачки, касиерки, счетоводителки, домакини...

Интернет обучението ви се трансформираха в срещи на живо с последователите...

Да, стана някак съвсем естествено. В един момент реших да поканя по случай годишнината от създаването на Фейсбук страничката ми мои последователи на чаша питие и сладкиш в столичното KaRe-Arte. Урокът на живо събра дами от най-различни възрасти и професии. Доесоха ми подаръци и цветя, а аз подарих на всеки по една кука за плетене. И на връх рождения ден прекарахме няколко часа в интересна обмяна на опит и приятни разговори. И чудото на едновремешните седенки се случи – обедини ни общото хоби, а атмосферата беше неповторима. Така реших да правя подобни срещи-уроци на живо по-често, а те да се превърнат в истински уъркшопи, каквито вече проведох през последния месец.

Кое ви е било най-трудно да изработите? А най-странното?

Най-трудно се правят одеала тип пачуърк, защото това са десетки оплетени разноцветни квадратни „кръпки”, които след това се съединяват отново чрез плетене. Неотдавна получих такава поръчка от Италия и тя определено ми отне доста време. Сред най-странните пък беше един лампион по поръчка от европейска държава. По принцип има сложни и времеемки плетки, но колкото по тудни са те, толкова по-голямо е предизвикателството за мен! Още повече, че имам пълната свобода да дам воля на въображението си и да създам нещо уникално.

Каква беше 2023-а за Вас и какво очаквате от идната 2024-а?

Бих казала, че 2023 година беше успешна за мен като комуникация с моите последователи и срещи, които развих от влогърство в нови фоми на общуване на живо. От идната година очаквам още много „съвременни седенки”, много креативност и фантастични плетива. На всички пожелавам здраве и щастливи мигове с любимите хора! И по-често общуване на живо с приятели и близки!

Интервю на Ани Романова

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »

Инбет Казино

Анкета

Одобрявате ли кабинета "Главчев"