Отблъсната от Запад, Гърция се обръща към Русия

Отблъсната от Запад, Гърция се обръща към Русия
Снимка: ЕПА/ БГНЕС
A A+ A++ A

Отблъсната от международните кредитори, Гърция може да потърси помощ от Русия. Премиерът Ципрас ще пътува до Санкт Петербург в петък, където ще се срещне с руския президент Владимир Путин. Какво ли обаче ще поиска Москва, за да подкрепи финансово управление, което ясно каза, че не иска да връща заеми?

В понеделник от Кремъл заявиха, че Ципрас е потвърдил визитата си в телефонен разговор с  Путин. Двамата преговарят често по телефона, а премиерът се съветва с Москва за финансовото си положение.

Неудовлетворението на управляващите в Атина от Европейския съюз и Международния валутен фонд нараства. Ципрас нападна кредиторите, като заяви че МВФ е престъпно отговорен за тежката ситуация на страната му в реч пред депутатите от СИРИЗА. Премиерът упрекна МВФ, ЕЦБ и ЕС, че използват преговорите, за да демонстрират сила. Целта им била да уязвят Гърция. Вероятно Ципрас има предвид настояването на кредиторите Атина да започне реформи, за да може да покрива разходите си. Друга вероятност е той да не разбира, че пари се дават с условие за възвръщаемост. Явно дързостта на тези, които дават парите, да поставят условия, е унизителна за Ципрас.

С наближаването на деня на посещението му в Русия тонът рязко се изостри. Според премиера желанието на кредиторите да поискат съкращения на разходите в социалната сфера е политически мотивирано. "Ние получихме мандат от народа на Гърция, за да се сложи край на политиката на строги икономии", каза ръководителят на правителството пред съпартийците си. Той бе бе категоричен, ако се постигне споразумение с кредиторите, то ще е такова, което решава финансовия проблем на страната с най-малко щети за населението.

Ципрас обаче трябва да знае, че ако спасителят се окаже Русия, също ще постави своите условия, а те може да се по-страшни от реформи в пенсионната политика и в данъчната политика (данък добавена стойност), за да се осигури бюджетна стабилност. Москва вероятно ще поиска влияние, въпреки че и сега Гърция е силно лоби на Русия в ЕС. Тя бе една от първите, които настояха за отмяна на санкциите срещу Русия.

Москва трябва да знае, че Ципрас отказва да изплаща дългове, но за сметка на това новите заеми ги иска без условия и по възможност безсрочно.

Премиерът се видя принуден да признае, че гръцката икономика е в трудна ситуация и се нуждае от помощ. Осъзнаният проблем би бил наполовина решен проблем, ако не бе последвала заплаха - "Ако Европа е заинтересована от решаването на сегашната ситуация, то трябва да се вслушва в предложенията Гърция. Резултатът от преговорите с международните кредитори ще определи бъдещето не само на Гърция, но и в цяла Европа. Ако ЕС иска да се намери изход от тази ситуация, той трябва да се съобразява с нашите предложения", категоричен бе той.

Интересна би била ситуацията, ако предяви подобна претенция не към дипломатичните чиновници от ЕС и МВФ, а към президента Путин. Вероятно ходът на преговорите рязко би сменил посоката си, а гръцкият премиер тона си.

Въпреки частичното отписване на гръцкия дълг през 2012 г., държавният дълг в момента е над 315 милиарда евро, което е 175% от БВП. Така той три пъти превишава максимално допустимото ниво на държавния дълг за страните от еврозоната, който според Пакта за стабилност и растеж е 60% от БВП.

Опитът на Гърция да извива ръце е нелеп предвид заплахата от фалит. Но ако се обърне за помощ от Русия и нещата излязат от контрол, както в момента, за Гърция определено ще има последствия.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай