Ще жертват ли турските избиратели Ердоган и партията му

На 7 юни турските избиратели ще застанат пред избирателните урни за трети път през последните 15 месеца - този път, за да изберат 550-местният парламент.

През март 2014 г. в страната се състояха местни избори, а през август същата година имаше и президентски избори.

Общо 31 партии ще се борят за гласовете на 56 641 000 регистрирани избиратели, от които 53 765 000 живеят в Турция, а 2 876 000 са в чужбина.

От тези партии най-важните са четири. Най-голямата е управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), създадена през 2001 година. Неин лидер е действащият премиер Ахмет Давутоглу. Партията отстоява гражданските и религиозните свободи. Нейната консервативна програма включва прозападно ориентирана пазарна икономика, както и стремеж за членство в ЕС. Във вътрешен план ПСР се обявява за мирно решение на кюрдския проблем, а също за връщането на армията, силите за сигурност и правосъдието в конституционната рамка. Партията реагира много остро срещу всяка паралелна структура в държавния апарат. По време на 12-годишното си управление ПСР спаси Турция от хиперинфлация и икономическата криза, а днес страната е 17-та най-голяма икономика в света.

ПСР си поставя за цел да спечели 40-45% от гласовете. Ако най-малката Народна демократична партия (НДП) не успее да преодолее 10-процентната бариера, нейните гласове автоматично ще попаднат в избирателната сметка на ПСР като най-голямата партия в страната. По принцип кюрдските избиратели от югоизтока не подкрепят другите две партии - Републиканската народна партия (РНП) и Партията на националистическото движение (ПНД).

Републиканската народна партия е създадена през 1919 година и е най-старата политическа формация в модерна Турция. Тя е светска партия, създадена по модела на европейските социал-демократически партии. Неин председател е Кемал Кълъчдароглу, който принадлежи към шиитска секта на алевитите (Турция като цяло изповядва другото разклонение на исляма - сунизма - ред). Републиканската партия изигра историческа роля за страната, неин основател е бащата на Републиката Турция Мустафа Кемал Ататюрк. В съдбовния период на Втората световна война партията преобразува Турция в модерна и развита западна държава. Но през 80-те и 90-те години партията обърка посоката, дезориентира се и заедно с коалиционните си партньори тласна страната в дълбока икономическа криза. Хиперинфлацията доведе до обезценяване на турската лира. Доверието към турската икономика и законността бяха възстановени след края на нейното управление и появата на ПСР с нейния лидер Реджеп Ердоган (в момента президент на страната.) Според прогнозите опозиционните "републиканци" ще спечелят 30% от гласовете.

Трета е Партията на националистическото движение (ПНД), създадена през 1969 година. Бидейки националистическа формация, тя имаше въоръжени групи, които бяха отговорни за убийството през 70-те години на редица академични и леви представители. Неин лидер е Девлет Бахчели. През септември 1980 г. военните използваха ожесточеното противопоставяне и насилие между партията и една лява формация, за да извършат военен преврат. Очаква се "националистите" да съберат 15% от гласовете. Един от най-известните й кандидати сега е влиятелният интелектуалец Екмеледин Ихсаноглу, бивш генерален секретар на Организацията за ислямско сътрудничество. На президентските избори миналия август той стигна до балотажа, спечелен от Реджеп Ердоган.

Народната демократична партия (НДП) е създадена през 2012 година. Тя има двама лидери: набиращият популярност Селахатин Демирташ и известният ляв активист Фиген Юксекаш. Това е ляво ориентирана и прокюрдска партия, представляваща интересите на онеправданите слоеве като жените, малцинствата, хомосексуалистите. Тя се противопоставя на капитализма и религиозната нетърпимост. Популисткият подход не й чужд, смята се, че може да привлече 50% от жените и 10% от гей общността. Кандидатската й листа включва различни малцинства: алевити, арменци, азери, роми и други. По време на протестите през 2013 г в истанбулския парк Гези тя бе гласа на "зелените". Сега за пръв НДП ще се състезава като политическа партия. На предишните избори бяха избрани 29 нейни кандидати (като независими). Този път партията може да събере 10-12%, главно от левите и прокюрдски избиратели от югоизтока.

Сегашните парламентарни избори са изключително важни за Турция. За пръв след 12-годишното впечатляващо лидерство на Реджеп Ердоган партията ще бъде представена от друг лидер - премиерът Ахмет Давутоглу.

За основателя на ПСР и държавен глава Реджеп Ердоган тези избори са важен етап от амбицията му да промени системата на управление от парламентарна в (полу)президентска. По този начин той ще може да управлява страната въз основа на партийната програма (целта е до 2023 година Турция да влезе в 10-те на най-развитите икономики).

За "републиканците" изборите могат да доведат до промяна на посоката - при един умерен изборен резултат тя най-вероятно ще смени председателя си и ще се ориентира повече вляво.

Бъдещият парламент и правителството ще бъдат изправени пред редица предизвикателства:

- ПСР се стреми да промени парламентарната система в президентска, но другите три партии се противопоставят на тази идея.

- ПСР настоява избирателният праг да остане 10%, докато "републиканците" иска той да падне до 5 процента. "Националистите" също са за промяна, без обаче да посочват конкретна цифра за прага, а лявата НДП иска изобщо да няма праг.

- Относно алевитското малцинство ПСР смята, че трябва да има обществен дебат за тълкуването на исляма. "Републиканците" настояват за официално признаване и равно третиране на алевитите и закон за техните религиозни места. "Националистите" защитават признаването на алевитския ислям. На свой ред НДП смята, че всички алевитски джамии трябва бъдат разрешени и да получат конституционен статут.

- По въпроса за правата на жените ПСР се застъпва за увеличаване на раждаемостта чрез помощи и придобивки за майките и работещите жени. Партията също се обявява за строга забрана на всякакво насилие спрямо жените. "Републиканците" и "националистите" се обявяват за подкрепа на най-бедните семейства и за повече жени в правосъдието. Още по-далеч отива Народната демократична партия, която претендира за създаването на министерство по въпросите на жените и предлага всяка неработеща домакиня да получава социална помощ и да има същите права като работещите от дома лица.

- По въпроса за кюрдския проблем ПСР започна мирен процес за пръв път в историята на съвременна Турция. Ако НДП влезе в парламента, кюрдите за пръв път ще имат политическа партия, която да ги представлява във висшия законодателен орган на страната. Докато "републиканците" и "националистите" са по-резервирани за мирния процес. Независимо от това ПСР и НДП се отнасят много сериозно към протичащия мирен процес заради чувствителността на проблема и съпротивата на част от светските среди и на проислямистките кюрди.

Икономистите в кандидатските листи

Интересното е, че партиите включиха добре познати имена на икономисти в своите листи. Всеки знае, че гласоподавателите подкрепят ПСР заради успешната й икономическа политика. Партията включи в листата си 18 кандидати от бизнес средите - сред тях е бившият ръководител на истанбулската фондова борса Мустафа Турхан и бившият държавен секретар в Министерството на финансите Наси Агбал, който вероятни ще смени икономическият стратег на партията Али Бабакан.

НРП също записа в листата си имената на 18 известни бизнесмени. Тя също привлече Кемал Дервиш, бивш икономически министър ,експерт на ООН по програмите за развитие, да подготви нова икономическа програма на партията. "Националистите" пък привлякоха бившия управител на централната банка Дурмуш Йълмаз.

Относно присъствието на жените в кандидатските списъци НДП записа в тях имена на 268 жени, следвана от "републиканците" със 103, ПСР с 99 и "националистите" с 40 жени.

Ердоган - емблемата на ПСР

Пред последното десетилетие Ердоган стабилизира Турция, засили позициите й на вътрешната и международната сцена и осигури по-добро бъдеще за Турция. Той доказа, че е турският лидер на новото време. Въпреки това неговата политика създаде и противници, които не желаят страната им да бъде мощна и влиятелна. За бизнеса и чуждестранните инвеститори Ердоган е гарант за сигурността на техните инвестиции.

Благодарение на него Турция се превърна в оазис на мира в един размирен регион - гражданските войни в Ирак и Сирия, иранската ядрена програма, нестабилността в Черноморския регион заради руската анексия на Крим. Турските граждани желаят да бъдат съхранени всички постиженията на правителството, включително в социалната сфера, пазара на труда и високия икономически расте.

Турция кандидатства за членство в ЕС цяло десетилетие и блокирането на преговорите не е в интерес на нито една от двете стани. Фактът, че в преговорния процес за 5 години е отворена само една глава, показва все пак високото доверие към ЕС сред турското общество. Продължаването на реформите и преговорния процес е от изключително значение за бъдещото развитие на Турция, защото обхванатият от криза Евросъюз се нуждае от силен и стабилен член с възходяща икономика.

Сегашните избори имат изключително голямо значение за бъдещото на демокрацията в Турция и ще представляват още една стъпка за развитието на утвърждаваща се турска демокрация. Важна задача пред Турция е да премахне няколкото паралелни структури и да вкара процеса на вземане на решения единствено в държавните институции. Това плюс продължаване на подетите реформи, мирния процес 9 кюрдите и постигането на по-широко вътрешно съгласие и регионална стабилност ще бъдат най-големите предизвикателства пред новото правителство и президента Реджеп Ердоган.

Турските избиратели не са готови да жертват Ердоган и да гласуват за нещо, което не е сигурно и може да представлява връщането към несигурното и непредвидимо бъдеще. Турците още помнят управление на НРП (военни преврати, банкрути, девалвация на лирата), така че тази партия определено символизира несигурността. Моделът на Ердоган за прогрес и развитие е много по-работещ и привлекателен в сравнение с това, което предлагат останалите актьори. И тази разлика трябва да бъде съкратена в бъдеще.

Анализът е на Международния институт за изследване на Близкия изток и Балканите в Любляна, Словения; Източник: БГНЕС