Абдулах Гюл: Кутията на Пандора е широко отворена, не само в Близкия изток

Състоянието на световните дела през миналото десетилетие беше характеризирано с усложнения, които не се поддават лесно на анализи и прогнози. Световните събития през миналата година само прибавиха към съществуващите трудности – особено по отношение на управление и развитие, заяви турският президент Абдулах Гюл, който заемаше поста от 2007 до 2014 г.

На практика е причина за загриженост да видиш най-опитните държавници и интелектуалци да изпаднат в отчаяние. Изправени сме пред нова серия от обстоятелства, задвижвани от факта, че въпреки икономическата взаимна зависимост, дело да глобализацията, обхвата и мащабите на политико-идеологическите конфликти и раздробяването нараснаха.

Бих искал да се огранича с посочването на някои от най-значителните парадокси, за да привлека вниманието върху увеличаващата се комплексност на обстановката. Докато драматичният спад в цените на петрола е изгоден за потребителите, съпътстващият резултат – под формата на стагнация при инвестициите в енергийния сектор – създаде безпокойство. Нещо повече, възходящата тенденция на американския долар предизвика нови слабости в развиващите се пазари, намалявайки ръста на растеж и понижи възможностите за износ.

В същото време, докато политическите и регулаторни резултати от глобалната финансова криза имат негативно въздействие върху тенденциите, за осъществяването на които са необходими капитал, работна ръка и свободно движение на стоки – американските амбиции да сключват споразумения за свободна търговия с Европа и Азия биха могли да открият нови хоризонти пред световната търговия.

Докато някои икономики трябва да се справят с дефлация, недостатъчно търсене и прекомерни мерки за строги икономии /особено в Европа/, други пострадаха от обратното. Възможността иранските ядрени преговори с П5+1 да дадат положителни резултати увеличават надеждите за премахване на санкциите, като същевременно насърчава перспективата за експанзивни възможности в икономическото и търговско сътрудничество. Достатъчно странно е, че в същото време, когато разговорите П5+1 влязоха в най-напреднала фаза, санкции бяха наложени на Русия, която е ключов партньор в тези преговори, заради кризата в Украйна.

Ситуацията не е много по-различна в политическата сфера: в Европа ксенофобията, ислямофобията и антисемитизма придобиха нови измерения чрез органичното свързване на географията на Близкия изток с екстремистите, набирани в Европа от Даеш /Ислямска държава в Ирак и Леванта – бел. ред./ и Ал Каида. В период, когато диалог между Запада и Русия е необходим повече от всякога по въпроси като енергетика, тероризъм и икономика, кризата в Украйна представлява пречка. Газа, Южен Ливан, Синайският полуостров и Нагорни Карабах съдържат нарастващ потенциал за конфликт – в допълнение към съществуващите такива в Ирак, Сирия, Либия и Йемен. Още по на изток нови напрежения се появиха между радикалите сред общностите на будисти, хиндуисти и мюсюлмани. Проблемите в Южно Китайско море доведоха до спорове между Китай и неговите съседи предизвикаха безпокойство в отдалечени места като Вашингтон.

Въпреки че се очаква континентът Африка да се концентрира върху големия си потенциал, увеличаването на етно-фанатичното насилие сега е свързано с традиционни проблеми като бедност и епидемии.

Наблюдаваме също така появяването на някои нови и неблагоприятни тенденции на идейно равнище по света. Например доскоро беше общоприето мнението, че пазарните икономики могат да функционират успешна само в условията на плуралистична либерална демокрация. Само че, противно на това убеждение, напоследък се разпространява ново мислене, застъпващо авторитарния тип капитализъм.

Такива песимистични и обезнадеждаващи описания често се виждат също в мозъчни центрове, публикации във вестници, парламенти и обществените арени в целия свят.

Парадоксални модели

Когато се вгледаме в историята на човечеството, можем да забележим периоди на нараснала независимост, икономически и културен обмен и комуникации между нациите, подобни на днешната глобализация – понякога откриващи пътя към политически, икономически и културни бедствия – дори войни – по неочакван и парадоксален начин.

Най-близкият такъв пример е Първата световна война, която избухна изведнъж, когато в Европа икономическия, културният, научният период бяха в надмощие. Изобилие от нови проучвания и конференции , които съвпаднаха с навършването на един век от нейното избухване, бяха доста полезни от гледна точка анализирането на този особен парадокс.

Подобна ситуация се е появила по времето на Ренесанса – който без съмнение е апогей в историята на европейската цивилизация. Успешното шестнайсто столетие видя изблик на наистина жестоки и опустошителни религиозни и сектантски войни, заедно с епидемии като чума, които разрушиха инерцията, създадена от Ренесанса.

Ако се върнем още по-назад в историята и изучим древен Египет, хетите, Вавилон, Троя или микенската държава – всяка от тях основана между 1600 и 1200 г. преди новата ера, интерактивни цивилизации в района на източното Средиземноморие и Средния изток, подобни на съвременната глобализация – можем да видим, че те тръгват назад чрез последователни опустошения, в резултат на които всяка нация изчезва . Мистериозни нашественици, известни като "хора от морето", чийто произход и идентичност все още са неизвестни, разрушават тези страни чрез брутални атаки и убийства, които изтощават и създават енергията и ресурсите на нациите. В крайна сметка, въпреки че "хората от морето" са били изтласкани, разрушенията, които те предизвикват, заедно с други фактори като земетресения, суши и въстания, погасяват успешните цивилизации от бронзовата епоха.

Кутията на Пандора е дошла отворена

Това е точният вид заплаха, която носят Даеш и Ал Каида, оправдаваща спешното фокусиране на международната общност. Даеш не само извършва убийства и кланета в размери, които не само не зачитат човечността, но също така изтриват всички следи от цивилизация в градовете под тяхна окупация – и засягащи страни, които са далече от центъра на техните операции като Либия, Нигерия и Йемен. От друга страна докато арабските държави се бият срещу Даеш и Ал Каида, спадът на цените на петрола се отразява негативно върху техния капацитет ефективно да финансират битката си срещу тероризма. Изглежда, че ако феноменът Даеш не бъде контриран с насилие, той може да провокира непредвидими последствия заедно със своите акумулативни ефекти.

Това ми напомня за предупрежденията, които направих пред моите партньори като тогавашния премиер на Турция в навечерието на войната в Ирак в началото й през 2003 г. По това време нееднократно заявих – публично и в частни разговори – че Ирак е водач на целия Близък изток: веднъж отворена, Кутията на Пандора може да бъде отново затворена само с големи трудности. Призовавах моите събеседници да бъдат много внимателни, имайки предвид как да бъде проведена окупацията на Ирак, тъй като ако тази прословута кутия бъде отворена нехайно, ще се изправим пред напълно непреднамерени резултати.

За съжаление Кутията на Пандора днес е широко отворена. Тероризъм, масови убийства и войни се разпростряха в голяма част от Месопотамия, географска област, която представлява люлка на редица цивилизации. Техните непосредствени ефекти бяха почувствани в обширен регион, простиращ се от Йемен и Канада до Франция и Австралия.

Сектантският подход, подстрекаван от Даеш, отравя отношенията между страните от региона и прави сътрудничеството на практика невъзможно. Докато взимат на мушка шиитите, ИД и Ал Каида убиват също сунити от арабски, кюрдски и туркменски произход. На практика Даеш убива невинни сунити, които не си сътрудничат във всекидневието с него повече от която и да е група Нещо повече, вторичните трусове от царуващото разрушение на образованието и здравеопазването биха могли да обхванат поколения от народите на Ирак, Либия и Сирия – ако не и по-далече. Сега дори се твърди, че тази терористична организация е пренесла епидемията от ебола в Ирак и Сирия чрез набирането на африкански екстремисти в своите редове. Въпреки че може да е очевидно, че тежкото положение на милиони бежанци и вътрешно разселени хора представлява не само голяма човешка трагедия, но също и че техните условия на живот, налагат сега социо-икономическа катастрофа за Ирак, Либия и Сирия, както и за съседните страни. Жестоките действия на Даеш и Ал Каида по отношение на мюсюлмани, както и към йезиди, асирийци, копти и чуждестранни заложници несправедливо вредят на исляма и на позицията на мюсюлманите по света.

Решението с "разумна сила"

Само грубата сила няма да е достатъчна за победата над ИД. Крайното решение на този проблем е местните сирийски и иракски племена, привлечени или доминирани от Даеш - поради разочарование,безпомощност или отчаяние – да се противопоставят на терористичната организация. Те могат да бъдат убедени да се обърнат срещу Даеш чрез предлагането на надеждни, устойчиви и решения на политическа "разумна сила". Политически преход и съпътстващи стратегии за изход би трябвало да бъдат предвидени старателни и обмислено; сегашните грешки в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия не бива да бъдат повтаряни. Решенията, които е необходимо да бъдат намерени, трябва да вземат предвид, според мен, политическата и социо-икономическа чувствителност и дисбаланси в тези страни – и високата морална база трябва също да бъде възстановена. Причината е проста: Даеш е феномен, който кристализира в региона всички политически, идеологически, икономически и социални страдания.

Новото иракско правителство трябва напълно да изостави сектанските навици от периода на Малики и да проведе обещаните реформи колкото е възможно по-скоро. Сунитските политици в Багдад могат да направят разликата с достигане до тези под влиянието на Даеш чрез последователни и надеждни послания. Едно такова би могло да бъде, че колкото и привлекателна да изглежда въвеждането на тактика, триумфът на ИД би трябвало непременно да доведе до унищожаване на самоличността и начина на живот на всички общности, попадащи в неговата месомелачка – независимо дали става дума за приятели или врагове. Следователно, каквото и недоволство да има съответното племе или общност по отношение на Багдад, подчинението му на Даеш е рецепта за неговото собствено унищожение. Работата по създаване на ново течение в Сирия и Ирак, макар и трудно, трябва да бъде разбирано като изключително по-привлекателно предложение.

Активизирането на усилията за намиране на трайно политическо решение в Сирия също е много важно. Докато бъде запълнен политическият вакуум , създаван от хаотичната обстановка в страната, войните на пълномощници неизбежно ще продължат на сектантска и етническа основа – не само в Сирия, но и по-далече.

Дори ако създадената срещу Даеш коалиция е успешна, не изглежда да е налице план за действие след каквото и да бъде разбиране за победа. Никой не може да приеме, че военни решения няма да доведат след себе си до нови политически проблеми.

Например има новинарски съобщения, в които се твърди, че сунитското население на села и градове, над които иракската армия си е върнала контрола, шиитските милиции и кюрдските пешмерга са били принудени насила да избягат от домовете си и изтласкани да се преместят в райони, контролирани от ИД. Ако това е вярно, опортюнистичното и максималистко поведение, основаващо се на ограничените пресмятания на военна необходимост, засенчва продължаващите колективни усилия и може да създаде бъдещи рискове в идни времена.

От критично значение за бъдещето на региона е ние да не позволим на сегашните военни операции да причинят нови вълни от реваншизъм – нов иредентизъм на арабите сунити.

Какво могат да направят други?

Какво могат да направят други страни в такава сложна и трудна ситуация? На първо място е ясно, че заплахата от ИД и нейните странични ефекти причиняват вреди на интересите и ценностите на всички отговорни заинтересовани страни в региона и по света. Поради което взаимните обвинение, съмнения и егоистични пресмятания на интереси би трябвало да бъдат заменени от усилия за създаване на искрена и сериозна синергия с широки хоризонти. В тази посока напоследък бяха направени осезаеми постижения и е необходимо те да бъдат окуражавани и в бъдеще.

Например успешните визити на високо равнище при новия саудитски крал само за една седмица през февруари 2015 г. от страна на Египет, Турция, САЩ, Пакистан и консултациите, направени при тези случаи са временни стъпки, направени в правилната посока. От голямо значение е тези стъпки да бъдат разширени и укрепени и тези страни от региона да се обединят около обща програма.

Нещо повече, еволюцията на прекратяването на огъня, договорена в Минск за окончателно спиране на конфликта в Украйна, ще помогне за улесняване на активния принос на Русия към търсенето на решения на безбройните проблеми в Сирия и Ирак.

В допълнение успешният край на преговорите П5+1 по иранската ядрена програма в идните месеци може да постави на дневен ред и на стабилна основа въпроса за сътрудничество с Техеран срещу Даеш – което определено ще помогне за бъдещо противопоставяне на заплахата.

И още нещо – ЕС не трябва да работи с ИД /и свързаните с това проблеми/само що се отнася до собствената си сигурност, а вместо това трябва да подхожда към въпроса по такъв начин, че да направи мащабен принос към решението. Европа – и Западът като цяло - притежават интелектуалните и политически необходими средства да направят този принос ако бъдат направени промени на сегашната тясна гледна точка. В тази връзка срещата на върха във Вашингтон при президента на САЩ Барак Обама в средата на февруари 2015 г. беше положително упражнение.

Сериозно трябва да бъдат възприети възгледите, че по-скоро на набирането на екстремисти от Даеш в западни страни и симпатизиращите трябва да се гледа като продукт на социо-културната обстановка в тези страни, отколкото като успех на самата ИД.

Накрая е важно да бъде упражнен значителен натиск за гарантиране, че мирният процес между Израел и Палестина е възстановен и поема в положителна посока след скорошните избори в Израел. Желателно е всички участници да подкрепят усилията на администрацията на Обама в тази посока, тъй като палестинският въпрос продължава да съдържа фундаментална важност, която може дълбоко да подейства върху психологията на региона.

Перспективи за бъдещето

Може би единствената полза от феномена ИД е, че той разкри още един път необходимостта от всеобхватна рамка за сътрудничество и сигурност в Близкия изток. Въпреки че може да изглежда преждевременно – имайки предвид сегашните обстоятелства – съм убеден, че ако страните от региона могат да насочат общата си борба като перспектива срещу ИД и Ал Каида, те ще са в състояние да действат в по-последователна и постоянна рамка.

Не трябва да има съмнение, че политическите и военни планове се нуждаят от дългосрочна устойчива социо-икономическа перспектива. Не си личи това да се случва в момента. Убеден съм, че агенциите на ООН – като Програмата на ООН за развитие /UNDP/ - би трябвало вече да планират преодоляването на социо-икономическите щети, предизвикани от гражданските войни в окупираните от ИД райони – особено в Сирия и Ирак – и, след внимателно обмисляне, тези планове да бъдат направени публично достояние и насърчавани.

Съхранявайки целите на Арабска пролет за всички народи в региона, като същевременно се насърчава относително стабилни страни да продължат добрите си начини на управление – както и като се обръща дължимото внимание на защитата и повишаването на демократичните стандарти- са изключително важни за вдъхновяването на народите от региона в бъдеще. Срещу тъмните антиутопии на организации като Ал Каида и ИД, мюсюлманите трябва да представят просветени и работещи модели на управление, основаващи се на истинските ислямски ценности – особено на тези, засягащи справедливостта и милостта – и да предприемат сериозни и практични стъпки за искреното им прилагане. Убеден съм, че воденето на убедителна идеологически-теологическа битка срещу крайните фанатици е морален дълг за политиците и интелектуалците на страни като Египет, Турция, Босна и Херцеговина и Иран, както и на Мароко и Тунис – назовавам само някои.

Естествено, реформа в Съвета за сигурност; увеличаване на прозрачността на финансовите пазари; ефективно проследяване на световните предизвикателства като разпространението на насилие и омраза в медиите и политиките чрез повишаване на културата за мир и толерантност – ще имат най-вече положително въздействие в Близкия изток. Това ще укрепи неизменно капацитета на региона за преодоляване на напастта от Даеш и ще подобри подходящо сегашните обстоятелства за гордите наследници на велики и древни цивилизации.

Изпочник: БГНЕС/Център за международни отношения и устойчиво развитие