Уроците от миналия век във фазата "игра на нерви"

Има ли опасност новият кръг на Студената война да ни приближи до евентуален горещ кръг? Нараства ли възможността от случаен инцидент, който да доведе до конфликт? По тези въпроси и по актуалните теми, породени от честванията на 9 май, своята гледна точка представя Григори Недялков, дългогодишен коментатор на БНТ.

Никой в момента не е заинтересован да предприема отчаяни действия, които биха имали ефекта на масово унищожение. Въпреки всичко системите на сигурността са абсолютно длъжни да са готови и за подобна ескалация , без да се осланят само и единствено на представата, че в ситуация на напрежение следва да надделява рационалният подход. Има ли опасност от нея за България? От гледна точка на близостта си до театъра на военните действия в Източна Украйна и до анексирания полуостров Крим България естествено е изправена пред заплахата да бъде засегната. Има рискове от евентуално нарастване на напрежението в региона на Черно море, бежанска вълна от Украйна, увеличаване на нелегалните дейности по море - трафик на оръжие и хора, контрабанда на ембаргови стоки и т.н.

Западът, доколкото в това географско понятие можем да вместим държави с различни нации с различни традиции и световъзприятия, непрекъснато дава признаци, че не е способен да вниква в народопсихологията на етносите, които се въвличат в раздори, нито пък в историческата етимология на отделните конфликти. В този смисъл оставаме с усещането, че реакцията спрямо действията на Русия в Източна Украйна е обоснована от международноправна гледна точка, но и на моменти повърхностна.

Русия еднозначно е сочена като немирния и палав подбудител, който не се поддава на евроатлантическо въздействие и създава проблемите в източната периферия на Стария континент. Урокът, научен от миналия век, е, че „политиката на помирение“, прилагана спрямо Хитлер до 1939г., издава пълната безпомощност на либералните демокрации пред нацисткия поход в Европа. Сега ситуацията е деликатна, защото от една страна има необходимост да се дава решителен отпор на опитите да се променят международно признати граници, от друга страна прекият конфликт е немислим и той трябва да се избегне на всяка цена, дори ако цената е някакво помирение с Путин. Въпросът е кой е пределът на допустимия компромис и от двете страни, за да заглъхне постепенно украинският конфликт и да отмине опасността.

Бойкотът на празненствата за 9 май може да се разглежда като продължение на сегашната политика спрямо Кремъл със средствата на нещо като „психологическа операция“. Все още сме във фазата „игра на нерви“. Путин продължава да е наказван заради Украйна.

Но за да се избегне неудобството от едно възприемане на бойкота като светотатство спрямо руските жертви във Втората световна война, в информационното пространство отекват и някои изявления на политически авторитети с признание за ролята на Русия. Пример за подобно изявление е това на италианския политик ветеран Джорджо Наполитано.

Всички знаем как Крим е даден на Украйна през 50-те години на XX в., по времето на Съветския съюз. И това също е една поука, че няма вечни управляващи. От историята знаем, че империите не съществуват вечно, но имат свойството да посяват раздори с дълготрайни последици.

Тазгодишният руски парад за кръглата годишнина бее показателен за влиянието на нажежените страсти.

Както можеше да се очаква, Русия организира впечатляваща демонстрация на военната си мощ. Парадът на Червения площад беше безпрецедентен по мащабите си. Преминаха над 16 000 военнослужещи и близо 200 единици сухопътна военна техника. Бяха демонстрирани някои от най-новите образци бронирана техника, разработена на платформите „Армата”, „Курганец” и „Бумеранг”. Прелетяха бойни хеликоптери и самолети, сред които стратегически бомбардировачи. От вътрешното министерство на Русия отчетоха, че общо около 20 милиона души са участвали в официалните прояви по случай годишнина от победата.

От Калининград до Камчатка празничните прояви са били около 14 000 - военни паради, акции, полагане на венци пред паметниците на загиналите воини. Към шествието в Москва се присъедини и Владимир Путин с портрет на своя баща, участвал във Великата отечествена война. Това са все факти, които говорят достатъчно и отразяват масовото съзнание в Русия.

Напрежението между Русия и Европа е с различни измерения, като на този етап загубите са предимно икономически - това са двупосочни санкции, двете страни се наказват взаимно, ограничават възможностите за движение на хора, стоки, капитали и т.н.

Има обаче важно направление, по което би могло да се търси допирната точка на помирението. Трансграничният капитал се интересува от необятните природни богатства и енергийни ресурси на Русия. Много западни фирми изнесоха свои производства в Китай, без да бойкотират политическия монопол или ситуацията с човешките права в тази страна. Ясно е, че управлението на Путин не е модел за либерална демокрация. Страната вероятно ще търпи своя еволюция в вътрешнополитическите си и икономически обществени отношения. Въпросът е трябва ли Западът да бъде по-търпелив към руския темпоритъм на тази еволюция или ще навлизаме в нови фази на информационната война. Най-спешно сега е потушаването на напрежението в Украйна, но по начин, който да не дава на Путин мотив да се чувства победител.