След Минск - къде се крият най-големите опасности

Автори са Флориан Гатман и Северан Вайланд. Коментарът им е публикуван в сп. "Шпигел".

Канцлерът Ангела Меркел говори за "лъч надежда", нейният външен министър Франк-Валтер Щайнмайер - че Минските споразумения "не са всеобхватно решение и не представляват пробив".

Консерваторката и социалдемократът са предпазливи: те знаят от досегашния ход на войната в Украйна, че споразуменията често са били нарушавани и от двете страни. Ситуацията остава напрегната. До влизането в сила на прекратяването на огъня, което трябва да стане в нощта събота срещу неделя – точно в полунощ – положението може да се изостри. И, в крайна сметка, усилията от почти 16-часовите преговори може отново да бъдат унищожени.

1. Какво предстои

В документа от 13 точки, подписан от членовете на контактната група /ОССЕ, Украйна, Русия/ и сепаратистите има пътна карта за постигане край на сблъсъците и изграждане на една нова, федерализирана Украйна. Някои неща бяха договорени още през септември, а сега потвърдени и допълнени. Целта се нарича постепенно нормализиране.

- Нов момент е изграждането на буферна зона с ширина поне 50 км., от която трябва да бъдат изтеглени тежките оръжия.

- Украинските войски трябва да се оттеглят от сегашната демаркационна линия /настояща линия на контакт/ - т.е. Киев трябва да бъде склонен да приеме сегашното военно положение, при което сепаратистите завоюваха значителни територии. Изтеглянето на тежкото въоръжение трябва да започне не по-късно от втория ден на прекратяването на огъня и да завърши в рамките на 14 дни.

- Контрол по прекратяването на огъня и произлизащото от него примирие ще бъде извършвано от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ с подкрепата на контактната група за Украйна.

- Ключов елемент е въпросът за широката автономия на териториите с мнозинство от рускоезично население източни райони на страната. Дори по това време да са налице т. нар. народни републики в Луганск и Донецк, териториалният интегритет на Украйна не е поставен под въпрос в документа. Но, така или иначе, тя става федерална. "Без забавяне", но "най-късно 30 дни след подписването на документа" украинският парламент трябва да приеме резолюция, в която се определят съответните области, в които трябва да се проведат местни избори в части от районите Донецк и Луганск.

Москва косвено се превърна в страж на споразумението: Едва след локалните избори в областите на Луганск и Донецк и след реформа на конституцията до края на 2015 г. Украйна отново ще поеме пълен контрол на външната си граница с Русия.

- "Ключов елемент" в конституционната реформа би била "децентрализацията", при която трябва да се зачитат "особеностите" на конкретните части от районите Луганск и Донецк. Което ще рече, че записаното в договора трябва да се разбира като "езиково самоопределение". Също така на местно ниво трябва да има т. нар. народна полиция – очевидно своеобразен резервоар на сепаратизма. Освен това "международното сътрудничество" с Русия трябва да е възможно. Накратко – много клаузи, които биха могли "да се грижат" за още горещи спорове.

Ако всичко това се осъществи, ЕС и САЩ биха могли също да нормализират отново отношенията си с Русия, а санкциите да бъдат отменени.

2. Какво би могло да се разпадне

Ако сраженията в Източна Украйна продължат и през нощта срещу неделя, срещата на върха в Минск за решаване на кризата ще стане безполезна. Което говори за следното: и от двете страни – както в киевската общност, така и при сепаратистите – има бойци, които действат единствено по своите собствени правила.

3. Как може да се продължи

Ако примирието бъде нарушено, военното противопоставяне ще се разгори на по-широк фронт. И тогава всички договорени точки биха станали неустойчиви.

Каква би била реакцията на Запада? Със сигурност федералният канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд отново биха опитали да преговарят. Шефката на немското правителство винаги е доказвала, че според нея няма друг път за решаване на конфликти – дори и когато може да става дума за нещо много продължително и трудоемко.

Тогава новите санкции биха могли да бъдат от всякакъв род – и доставките на оръжие за Украйна едва ли ще бъдат избягвани. Ако Меркел и Оланд не смогнат да възразят на исканията от страна на САЩ и на част от Европа, ще се стигне до попадане в спирала на ескалация, от която много хора се боят.

Ако Киев и Москва действително имат интерес към преобразуване на споразуменията и правят всичко в името на това, едно действително примирие от полунощ в събота не би изглеждало невъзможно. За да бъде постигнато това, трябва да бъдат укротени действащите извън командната верига бойци и от двете страни – т.е. каквато и да е логистична подкрепа за тях трябва да бъде преустановена.

Кои са другите централни точки от новите споразумения от Минск? Малко вероятно е парламентът в Киев в рамките на един месец да разбере решенията за статута на самопровъзгласилите се народни републики в източните райони на страната, още повече, че съответните промени в конституцията трябва да бъдат направени до края на годината. Също малко реалистично изглежда изтеглянето на всички руски оръжия от украинска територия.

Поради което много нови неща трябва да бъдат договорени. И дори това да бъде придружавано от дребни военни сблъсъци, вече ще бъде постигнат някакъв резултат.