„Амнести Интернешънъл”: България не наказва расисти, ксенофоби и хомофоби

България трябва да разследва и преследва съдебно престъпленията от омраза, за да сложи край на всяването на страх. Неуспехът на държавата адекватно да разследва и да преследва съдебно престъпленията от омраза подхранва страха, дискриминацията и най-вече насилието. Това се казва в последния доклад на международната правозащитна организация „Амнести Интернешънъл”, публикуван в понеделник.

„Пропускайки същественото: липса на адекватно разследване на престъпления от омраза в България” документира тежките последици от престъпленията от омраза върху пострадалите лица и акцентира върху това как неспособността на държавата да се справи с вкоренените предразсъдъци срещу маргинализирани групи хора като търсещи закрила, мигранти, мюсюлмани, гей мъже, лесбийки, бисексуални и трансполови хора предизвиква допълнително насилие и дискриминиция.

„Стотици хора от малцинствените групи са станали жертви на престъпления от омраза и още по-голям брой не вярват, че държавните власти биха ги защитили,” казва Марко Перолини (Marco Perolini), излседовател на дискриминацията в Европа към „Амнести Интернешънъл”. “Държавата, в лицето на българските власти, спешно трябва да вземе ясна позиция и да се придържа към националните и международни закони, които гарантират човешките права за всички,” допълни още той.

Престъпления от омраза с мотив ксенофобия и разсизъм

Въпреки че в България съществува законодателство за съдебното преследване на престъпления от омраза, свързани с расизъм и ксенофобия, държавните власти масово не разпознават и не разследват като такива престъпленията с ксенофобски или расистки подбуди.
Според Българския хелзинкски комитет и други местни организации броят на нападенията срещу мигранти и хора, търсещи закрила, значително се е повишил през 2013 г. Заместник-главният прокурор осведоми „Амнести Интернешънъл”, че Софийската прокуратура е образувала 80 досъдебни производства за престъпления срещу представители на етнически малцинства – включително мигранти, хора, търсещи закрила, роми и етнически турци – между януари 2013 г. и март 2014 г. Събраната информация обаче е непълна и не отразява в максимална степен извършените деяния.

Назар, търсещ закрила от Ирак, e бил нападнат от осем или девет души с метални боксове през септември 2013 г. Прекарал е девет дни в болница и е бил подложен на две операции. Назар не е бил посетен в болницата от полицейските власти и не са му били взети показания, а по-късно полицейски служители са отказали да регистрират жалбата му. Назар разказва: полицаите „ми казаха, че ще ме изпратят обратно в Ирак, ако не си тръгна”. След запитване на „Амнести Интернешънъл” Министерството на вътрешните работи заяви, че след извършена вътрешна проверка двама полицейски служители са били наказани за неправомерни действия по случая. Остава неясно дали е започнало разследване на нападението над Назар.

За определени престъпления, като убийство или физическо насилие, расисткият или ксенофобският мотив представлява отегчаващо вината обстоятелство, за което се предвижда по-голямо наказание. Властите обаче обикновено разглеждат тези престъпления като мотивирани от хулиганство, което е по-лесно дoказуемо, споделиха прокурори пред „Амнести Интернешънъл”. Това се дължи от части на факта, че много от служителите нямат необходимите знания и опит да приложат на практика съществуващите закони.

„Често органите на властта пренебрегват наличието на дискриминационни елементи, свързани с престъплението, например отправени расистки обиди. Евфемизмът „хулиганство” не може да замести съдебното преследване на престъпленията от омраза като такива”, каза Марко Перолини (Marco Perolini), изследовател на дискриминацията в Европа към „Амнести Интернешънъл”. ”Може да се сложи край на расизма и ксенофобията само ако властите приемат и отчетат тяхното присъствие в обществото,” подчерта още той.

Метин, български гражданин от турски произход, е бил жестоко нападнат от група скинари, облечени в черни дрехи, пред жилищен блок, обитаван от значителен брой мигранти. Той е претърпял животозастрашаващи наранявания и няколко седмици е бил в кома. Преди инцидента нападателите са се опитали да нахлуят в жилището на Метин. Един от тях извикал на мъж, който се намесил: „Защо защитаваш мигрантите? Те убиват български момичета”. Полицейските служители са задържали на място извършителите и е било образувано досъдебно производство за опит за убийство с хулигански подбуди.

Престъпления от омраза с мотив хомофобия и трансфобия

В България липсва законодателство, което да преследва съдебно престъпления от омраза с мотив хомофобия, като същите се разследват и преследват съдебно като хулигански прояви.

През януари 2014 г. правителството предстaви нов проект за Наказателен кодекс, който включва престъпления от омраза с мотив сексуална ориентация. Приемането на проекта беше преустановено в очакване на парламентарните избори през октомври 2014 г. Новото правителство предстои да се ангажира с промяната.
„В България хомофобските и трансфобските деяния се пренебрегват. Властите трябва да изменят законодателството, свързано с престъпленията от омраза, и да включат всички основания на дискриминация, за да може гей мъжете, лесбийките, бисексуалните и трансексполовите (ЛГБТ) хора да не живеят в страх”, казва Марко Перолини (Marco Perolini).

Михаил Стоянов, 25-годишен студент, е пребит до смърт в Софийски парк през 2008 г., защото е бил сметнат от нападателите си за гей. По време на разследването един мъж е дал показания, че двамата заподозряни са били част от група, която е имала за цел да „прочисти” парка от гей мъже. Заради пропуски в законодателството, през 2013 г. Софийската прокуратура е повдигнала обвинения за убийство с хулигански подбуди. Прокурорът по случая е казал пред „Амнести Интернешънъл”: “Законодателството е ограничено, затова не можех да взема под внимание хомофобския мотив в обвинителния акт”.

Препятствия пред справедливостта за жертвите

Нa първо място по-голямата част от пострадалите лица не съобщават на властите за престъпленията от омраза. Някои споделят, че не вярват, че би последвала адекватната реакция от страна на полицията и дори се притесняват да не бъдат допълнително дискриминирани.
Според скорошно проучване на Европейския съюз 86% от лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансполовите хора в България, които са преживели насилие или заплахи, не са уведомили полицията за тези случаи. Около една трета от тях са посочили страха от хомофобски или трансфобски реакции като причина за нежеланието им да подадат жалба.

Аурора, чернокожа френска гранжданка, е била нападната на автобусна спирка в София от седем или осем души. Те са издавали звуци, наподобяващи маймуна, и след това са започнали да я ритат. Извършителите са споменали нейната етническа принадлежност по време на побоя, което прави очевиден факта, че тя е станала жертва на расистка атака. Аурора не е била призована да се яви в съда в качеството си на пострадало лице и не е била информирана за проведеното съдебно заседание по нейния случай. Съдът е освободил заподозрените от наказателна отговорност и е наложил глоби.