Васил, Василка, Веселин да почерпят - имат имен ден!

На 1 януари източноправославната църква почита паметта на Св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Този ден е наречен още Васильовден или Сурваки.

Свети Василий Велики е голем християнски мислител, философ и писател. Той на дело реализира идеята на Христовия закон на любовта и прошката като полага основите на благотворителната християнска дейност.

Василий, наречен Велики още приживе, бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт.

Според народните вярвания на този ден се извършва обичая сурвакане - на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Според вярванията сурвакането се смята за един вид продължение на коледарските благословии.

Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. Сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използват и  клонки от крушево дърво.

Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завърта баницата.

Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.

Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

По случай честването на Св. Василий Велики, празничната Света Литургия в патриаршеската катедрала "Св. Александър Нeвски" ще бъде отслужена от Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, съобщиха от пресцентъра на Св. Синод. Службата ще започне в 10.00 часа. След това Негово Светейшество Българският патриарх Неофит ще отслужи и Молебен за благословение на Новата 2015 година.

Поверия:

Първият залък от баницата с късметите, момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).

Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.

В някои райони от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен,ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо.

Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.

Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.

Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало.

С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.

На Васильовден имен ден имат: Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.