2014: Българи заеха ключови длъжности в ЕК и ЕП

2014: Българи заеха ключови длъжности в ЕК и ЕП
A A+ A++ A

На 25 май 2014 г. в България се произведоха избори за Европейски парламент (ЕП) - за трети път, откакто страната се присъедини към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г.

ГЕРБ спечели най-голяма подкрепа - 30.4 %. На второ място се нареди БСП с 18.9 %, следвани от ДПС с 17.2 %.

Две нови формации също успяха да прескочат бариерата от 5.88 % - коалицията ББЦ-ВМРО, която впоследствие се разпадна и Реформаторския блок.
 
В момента България разполага с 17 представители в ЕП – 6 от ГЕРБ, 4 от БСП, 4 от ДПС, по 1 от ББЦ, ВМРО и РБ.

Като цяло европейските теми не бяха достатъчно засегнати по време на предизборната кампания, в резултат на което избирателната активност в България беше по-ниска от 2009 г.

Български евродепутати заеха ключови длъжности в новоизбрания ЕП.

Бившият министър на околната среда и водите Искра Михайлова стана първия български евродепутат избран за председател на комисия – тази по регионално развитие.

Андрей Ковачев стана квестор и член на Бюрото на ЕП.

Мария Габриел и Филиз Хюсменова бяха избрани за заместник-председатели  на своите парламентарни групи, съответно Европейската народна партия (ЕНП) и Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ).
 
България може да се похвали и със силно присъствие в новата Европейска комисия (ЕК).

Българското правителство гласува доверие на Кристалина Георгиева за втори мандат.

Освен че беше избрана за заместник-председател на ЕК, тя получи и много важен ресор – бюджет и човешки ресурси.

На изслушванията пред ЕП Кристалина Георгиева беше един от най-успешно представилите се комисари.

Избори за Европейски парламент


През май 2014 г. се проведоха първите избори за Европейски парламент (ЕП) след влизането в сила на Лисабонския договор в края на 2009 г., който значително увеличи правомощията на парламента.

Различното този път беше, че повечето водещи европейски партии излъчиха кандидати за председател на Европейската комисия (ЕК).

Така за първи път избирателите повлияха пряко на бъдещия състав на ЕК, тъй като партията получила най-много гласове – Европейската народна партия (ЕНП) трябваше да излъчи кандидат за председател на комисията.

Дългогодишният премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер беше избран за председател на ЕК през юли, съставът на комисията беше одобрен през октомври и встъпи в длъжност на 1 ноември.

Кандидатът на Партията на европейските социалисти (ПЕС), партията останала на второ място на изборите, Мартин Шулц беше избран повторно за председател на ЕП.

На трето място останаха Европейските консерватори и реформисти, следвани от Алианса на либералите и демократите за Европа.

Голям успех на изборите записаха евроскептичните партии, които победиха във Франция и Великобритания, завършиха на второ място в Италия, заеха трети места в Гърция и Нидерландия.

Избирателната активност отбеляза спад в сравнение с 2009 г., достигайки едва 42.5 %. Така от 1979 г. насам избирателната активност намалява със всеки изминал вот.

Нови лица застанаха на двете ключови длъжности създадени от Лисабонския договор.

Бившият полски премиер Доналд Туск стана председател на Европейския съвет, а италианката Федерика Могерини беше избрана за Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Вотът на недоверие срещу Комисията Юнкер, иницииран от евроскептиците през ноември, беше неуспешен.

#Европейския съюз #Европейски парламент

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Анкета

Повлия ли инфлацията на джоба ви?