Гласуваха актуализацията на бюджета

Парламентът гласува на първо четене актуализацията на държавния бюджет за 2014 г. За гласуваха 123 депутати, против - 42. За актуализацията гласуваха депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт (с изключение на един глас "въздържал се") и АБВ, БСП и "Атака" гласуваха" против, а ДПС /с изключение на 1 гласувал "против"/ и БДЦ се въздържаха.

Депутатите гласуваха и предложението на Менда Стоянова времето за внасяне на предложения между първо и второ четене да бъде съкратено на три дни, вместо предвидените в правилника седем дни. От 201 гласували, "за" съкращаване на времето бяха 148 депутати, "против" бяха 42, а 11 се въздържаха.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет се посочва, че най-сериозен е проблемът с недостига на финансиране на поети ангажименти в Министерство на вътрешните работи, където над 80% от разходите се формират от разходите за персонал.

Проблемът в системата на министерството се изостря от приетите промени в Закона за МВР, които предвиждат увеличаване на разходите за възнаграждения, материалното и социалното осигуряване за служителите, без в бюджета на министерството за 2014 г. да има предвидени средства за това, твърдят вносителите от Министерски съвет. Необходимият допълнителен ресурс за издръжка на системата на МВР за 2014 г. е в размер 125.7 млн. лева, от които 110 млн. лева за разходи за персонал и 15.7 млн. лева за издръжка на системата на МВР за 2014 година. Оптимизирането и преструктурирането на разходите на МВР може да се осъществи единствено чрез структурирани реформи в министерството, което не може да се случи в краткосрочен план до края на годината.

Недостиг се очертава и при финансирането на социалните плащания по бюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер на 50 млн. лева, от които 36 млн. лева за помощи за домакинства, за програми за заетост и за гарантиране изплащане на социалните помощи в системата на социално подпомагане и 14 млн. лева за издръжка на дейностите по изпълнение на основните функции на министъра на труда и социалната политика.

Министерството на здравеопазването изпитва трудности за обезпечаването на необходимото финансиране на психиатричната помощ, хемодиализата, лечението на болни от ХИВ/СПИН, финансирането на спешната помощ, както и за финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и труднодостъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението. Необходимите средства за тази цел са в размер 24.2 млн. лева.

По бюджета на Министерството на регионалното развитие има недостиг в размер на 16.4 млн. лева, от които 13 млн. лева за зимно поддържане на Републиканската пътна мрежа и 3.4 млн. лева – дължими обезщетения по отчуждаване на имоти и разплащане на дейности по приоритетни инфраструктурни проекти.

По бюджета на МЗХ също се очертава недостиг в размер на 16.4 млн. лева за разплащане на сключени договори в частта на издръжката на Българската агенция по безопасност на храните – 5.4 млн. лева, Селскостопанска академия – 5 млн. лева, Изпълнителна агенция по горите – 4 млн. лева, и на Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" – 2 млн. лева. По бюджета на ВСС се очертава недостиг на средства в размер на 10 млн. лева за изплащане на възнагражденията на съдебни заседатели и за изплащане на дължими обезщетения по Кодекса на труда.

По бюджета на Министерство на правосъдието се очертава недостиг на средства в размер 5 млн. лева, от които за правна помощ – 0.5 млн. лева, за издръжка на местата за лишаване от свобода на ГД "Изпълнение на наказанията" – 2.25 млн. лева, и за издръжка на Главна дирекция "Охрана" – обезпечаване на конвойната дейност и осигуряване на сигурността на магистратите – 2.25 млн. лева.

В актуализацията на Горанов се предвижда дефицитът по консолидираната фискална програма да бъде 3.7% от прогнозния БВП. 

Припомняме, че Народното събрание дава съгласие кабинета да води преговори и да предприема всички необходими действия за подготовка за поемане на външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, както и на средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, чиито размер в рамките на 2014 година не може да надвишава 3 млрд. лева или тяхната равностойност в друга валута при условия на последващата ратификация.

На практика с решението се дава възможност на финансовият министър да води преговори за нов външен заем, преди вземането на такъв заем да бъде прието от Народното събрание и публикувано в Държавен вестник.