Протест да, самоунищожение – НЕ!

Никой не знае, какво може да накара един човек да се самозапали, да посегне на самия себе си по толкова жесток и мъчителен начин. Колко ли трябва да се мразиш, за да стигнеш до тук!?

Случаят с поредното самозапалване може да се разглежда от две гледни точки, дори три – опит за зрелищно самоубийство, краен политически протест или принуда за извършване на такова деяние.

Какво е накарало 38-годишна жена и майка да се полее със запалителна течност и да се самозапали, не знаем, трудно бихме разбрали. Лекарите и собствената й майка заявиха, че шансовете й да се върне към живот са едва около 1%! Възникват обаче въпроси. Кой е докарал Лидия до сградата на президентството? Стана ясно, че тя е била докарана на това място. Слязла е от автомобил и веднага е отишла до фонтана, където е драснала клечката. Това означава, че е пристигнала на лобното си място „подготвена“, вече е била полята, или се е поляла със запалителна течност.

Ако приемем една такава постъпка за не особено нормална, защото за никого не би било нормално един човек да се полее с бензин и да се самозапали, то колко нормален /ненормален/ е онзи/онази/, който се е съгласил да докара тази жена – жертва на собствената си агресия към себе си, при положение, че е знаел/а, че тя отива към президентството, именно за да се самоунищожи...!?

Когато изгоря Пламен Горанов във Варна, той беше обявен за българския Ян Палах. Но Палах застана пред съветските танкове, той имаше политическата позиция, имаше ценностен, дори цивилизационен мотив. Той беше борец срещу една система и пожертва себе си в името на адекватна кауза. Изгоря, за да свети...!

Пламен Горанов се бореше срещу кмета на Варна, който си подаде оставката, но Горанов вече беше в отвъдното. Какъв беше смисълът - един човешки живот беше прекършен, при това самоволно, а действието, в името на което това беше сторено, така и така се случи...

Не знаем мотивите на самозапалилата се пред президентството, но знаем, че това не е начинът. Бягството не е начин за борба в тази му форма, в тази конкретна ситуация, при тези обстоятелства и обективни реалности. Да посегнеш на себе си, не е начин да се пребориш със самия себе си, напротив, това е по-скоро жертвена капитулация пред самия себе си!

Според психиатъра д-р Николай Михайлов, медийното героизиране на такива деяния е опасно, защото може да доведе до една „морална ебола“, която да накара още хора да посегнат на себе си чрез огън.

Огънят пречиства, но той може да съдържа и агресия. Когато огънят е насочен от човек към човека, самоцелното действие се превръща в психическа патология, дори и първоначално да не е така.

Протест да, самоунищожение – НЕ!