Новото глобално разделение

Анализ на политическия октомври 2014, институт „Иван Хаджийски“

Речта на Обама в ООН и речта на Путин пред Валдайския клуб са две ключови събития в новото глобално разделение. Американският президент постави „агресивната руска политика” между ебола и Ислямска държава като една от трите най-големи опасности. Прозвуча като сигнал за началото на „кръстоносен поход” срещу Русия. Наблюдаваме обаче по-скоро обратното: по-голяма гъвкавост в американската политика. Достигна се дотам, че през изтеклия месец привърженици на Десния сектор в Лвов изгориха американското знаме: „Америка ни предаде!”.

Разбира се, противостоенето не е прекратено, но стремежът да се регулира е несъмнен. И проблемът не е просто Русия, а глобалният геополитически баланс. Речта на руския президент беше подходяща за лидер на „незападния” свят. Предизвикателството пред второто десетилетие на ХХІ век е да се премине с минимални рискове към нова геополитическа конфигурация.

Съединените щати са световен лидер не поради БВП и най-големия военен бюджет. Те са монополисти в Мрежата. Американски са социалните мрежи, информационно-комуникативната мрежа, компютърните операционни системи, картовата система на разплащане, международната финансова система на трансакции… Американски са рейтинговите агенции. И не на последно място, американски е доларовият еталон, поддържан от Световната банка и Международния валутен фонд. В световната история това е уникална ситуация, която няма нищо общо дори с Британското господство в близкото минало, да не говорим за романтичните империи от древността.

Американската доминация израства от глобална система на доминирането на финансовия капитал, тя не е териториална, не е демографска и не е промишлена. Тъкмо затова е застрашена най-много от усилващите се връзки между ресурсопроизвеждащата Русия и „световната работилница” Китай.

Силата и на Русия, и на Китай е в реалната икономика, в промишления капитал. Въпреки драматичните политически събития, на които сме свидетели през последните месеци, вероятно най-голямата интрига е играта с цените на газа и петрола. Възможността да се удари по спекулативен път ликвидността на реалната икономика беше вече успешно използвана през 80-те години на миналия век. Сега обстановката е друга. В лицето на Митническия съюз и икономическите връзки между Русия и Китай става свръхконцентрация на промишления капитал.

Оформя се „незападен” полюс, който намира и своя политически израз. БРИКС е също толкова уникален, колкото американската доминация. Налице са и първите крачки към икономическа противотежест. Китай създаде своя рейтингова агенция. Подготвя се алтернатива на Световната банка и МВФ.

В този контекст дойде новината, че седем „други” страни имат по-голям БВП от след Г-7, от привилегированата западна седморка. В същия контекст можем да разберем до каква степен преизбирането на Дилма Русеф не е само вътрешен въпрос на Бразилия. И да си обясним неочакваната нервност, с която Държавният департамент посрещна стремежа на Киргизия да влезе в Митническия съюз.

Глобалният проблем на проблемите е дали „незападният” свят ще се превърне в „антизападен”.
Нов момент в и без това сложната ситуация внася възходът на Ислямска държава, която принуждава Запада да прецени, че без съдействието на Русия не може да противостои успешно на „извънсистемни играчи”.