Омраза и безразличие
От езика на омразата до престъпленията на омразата има една ръка разстояние. А когато на пръстите е надянат метален бокс, бруталният изказ е като печат, узаконяващ простотията.
Въпросът не е кой преби мароканеца Хишам и бременната му съпруга Яна, нито защо в нашето уж цивилизовано общество тяхното "Обичам те" води до такава реакция.
Проблемна е по-скоро средата, в която се случва това. И се случва все по-често. Защото нападнатият чужденец казва:
"Шокиран съм. Не мога да разбера защо тези хора ми причиниха това. Имаше страшно много млади хора, абсолютно никой не помогна“.
Проблемна е нормалността на агресията и на лошотията, с която българи гледат пришълците от други държави.
Хора, имащи се за образовани и порядъчни, са готови на гражданско неподчинение, за да не допуснат до питомците си деца на емигранти. Утре порасналите им отрочета дали ще са толерантни и любопитни към други култури или ще скачат за директна елиминация като побойниците от "Стрелбище"?
Никой не ни е виновен за мизерията. България е такава, каквато си я направихме. И няма да стане по-благоденстваща, като пращаме осъдени за ксенофобия да коват законите.
Примитиви има навсякъде, но не те определят реда и посоките в обществата, към които искаме да се числим и към които гледаме завистливо.
Омразата, демонстрирана от бабаитите, и безразличието на уж по-културните наблюдатели, са всъщност двете страни на една и съща монета. С нея, уви, нищо не можем да си купим за мечтаното бъдеще.
Още по темата:
- » Задържаният у нас мароканец бил на високо ниво в 'Ислямска държава'
- » Българските власти арестуваха мароканец заради тероризъм
- » Граждани на 24 страни са убити и пострадали в атентата в Барселона