Към глобална геополитическа криза?

Международните процеси през месеца могат да бъдат поставени почти изцяло под един общ знаменател: увеличаване на ентропията, ръст на глобалното напрежение в практически всички „горещи“ точки и региони: Западна Африка, Либия, Палестина/Израел, Сирия, Ливан, Ирак, Нагорни Карабах, Украйна…Това се казва в анализ на института „Иван Хаджийски“ - „Анализ на политическия юли 2014“.

Във всички тези случаи става дума за процеси на разпад и конфронтация. Не по-малко значими са и обратните тенденции: към консолидация. Групата БРИКС обяви създаването на Нова банка за развитие (НБР), базирана в Шанхай, с първи президент индус, която ще конкурира Световната банка, както и формирането на Пул за валутни резерви (като конкурент на МВФ). Формира се ново глобално противостоене – може да се види нагледно на латиноамериканския и на африканския екран. В Куба (след посещение на Владимир Путин) се възстановява съветска база за следене и подслушване.

В Никарагуа Китай започва строителство на канал, който конкурира Панамския, контролиран от САЩ. Във Венецуела продължителни и окървавени протести, насърчавани от САЩ, срещу наследника на Уго Чавес – Николас Мадуро, имитират цветните революции. Аржентина е притисната от американски спекулативни фондове до границата на фалит; Путин предложи страната да стане член на БРИКС и й обеща един милиард долара. Протестите в Бразилия по повод на разходите за световното първенство по футбол се вписват в предизборната обстановка като фактор срещу преизбирането на Дилма Русеф. Барак Обама се обърна директно към страните от „черния континент”, като предложи американско водачество „в процеса на придвижване към нова степен на развитие”. За първи път така ясно пролича вероятният мотив на влиятелни кръгове в САЩ да подкрепят президент с афро-американско потекло. Това е „коз” в битката за Африка. Основни участници са САЩ и Китай…

Най-остра територия на геополитически сблъсък обаче се оказва отново Европа. В Украйна се води война и това личи достатъчно от факта на трета поредна мобилизация на украинската армия, при това допълнена с формациите на Национална гвардия.

Новото „заледяване“ е видимо. Секторни санкции срещу Русия са в ход, а точка над „и”-то не е поставена. САЩ са категорични в обвиненията срещу Москва. И обратното. Информационната война започва да излиза извън сферата на посланията и да преминава на терена на властовите действия и „заглушаването“ на опонента. И двете страни не показват намерения да отстъпят. Украинските власти усилват разлома. Законопроектът за „десепаритизация”, приет на първо четене, позволява на властта да се разправя с рускоезичните граждани чрез „десепаратизационна лустрация”.

Идеята за „украинска национална революция” се трансформира в силова украинизация на част от населението на страната.

Кризата в Украйна се задълбочи до точка, в която и двете страни – и Западът, и Русия – са на прага да прекрачат съществуващи червени линии. Западът достигна червената линия на либерализма. След като дълго си затваряше очите пред бруталните действия на киевските власти, днес трябва да пренебрегне обръщането на широко прокламираната „антитерористична операция” в терористична. Ключово събитие е свалянето на малайзийския самолет.

Прибързаните обвинения срещу Русия, по-късно подкрепени с „доказателства”, които бяха опровергани, ще трябва да се съпоставят с убедителни резултати от международно разследване. След инвазията в Ирак Западът призна, че Саддам Хюсеин не е разполагал с оръжия за масово поразяване. Сега залогът е много по-висок, но принципът е същият. Истината за катастрофата на малайзийския „Боинг” – това е реалната червена линия. Русия, на свой ред, е доближила червената линия на патриотизма, на оправданата защита на националните интереси. Финансово-икономическите и геополитическите аргументи все повече отиват на заден план, заема се все по-решителна позиция, която отхвърля компромисите и не се ползва с цялостна подкрепа дори в самата Евразия.

Западът губи както от разпадните процеси в света, уронващи непоправимо образа му на фактор на глобална стабилност (Либия, Ирак, Сирия, Украйна), така и от интеграционните процеси, намаляващи възможностите му за контрол (срещата на БРИКС и оспорваната хегемония на долара). Единствено решение изглежда геополитическото настъпление. Русия губи партньорства, възможности да маневрира между Запада и Китай, шансове да капитализира икономическия си растеж от последните 15 години. Единствено решение ѝ се струва геополитическо втвърдяване.

Общият фон създава впечатлението, че САЩ се опитват силово да спрат или да забавят трансформацията на еднополюсния свят в многополюсен, да защитят оспорената им роля на едноличен хегемон чрез експлоатация на партньорството си с ЕС. Русия на практика силово форсира тази трансформация чрез доказана морална и недоказана оръжейна подкрепа на сепаратистите в Донбас. Тази опасна линия на развитие може да задмине появилите се през май-юни възможности за студен мир и да произведе истинска нова студена война с всички негативни последици за световната икономика и стабилност. Нещо повече, традиционната стратегия на ЕС в защита на мира е останала на заден план заради „междуцарствието“ в Брюксел и тежките преговори за позиции в новата Европейска комисия, които сериозно торпилират единодействието по външнополитически въпроси.

Балканите не правят изключение от тенденцията на повишена несигурност. Присъдите по делото за петорното убийство в Македония предизвикаха вълна от митинги и контрамитинги в цялата страна, усилиха разделението на македонци и албанци в страната и изостриха отношенията на Скопие с Тирана и Прищина. Добрепознатите в региона рискове криминални случаи да прераснат в етнорелигиозен конфликт са актуализирани. Крехкото етническо и институционално равновесие в Босна определено не спечели от акостирането на турски военни кораби и изявлението на Ердоган, че 100 милиона турци са готови да застанат във всеки момент зад Босна. Четвърт век след Милошевич и неговото знаменито послание към косовските сърби „никой вече няма да ви бие“, друг лидер се обръща към босненските мюсюлмани с „никой вече няма да ви докосне“.