Привидният мир в бурето с барут

Антиправителствените протести в Босна и Херцеговина намаляват, но напрежението остава. Задържаните демонстранти са освободени от ареста, но службите за сигурност са в пълна готовност да реагират при най-малка ескалация на напрежението. Властите обещават реформи, както и да убедят ръководствата на предприятията да назначават хора, но обещанията едва ли ще спрат протестите, защото демонстрантите искат нов политически модел.

Конфликтът, започнал с протести на работници в Тузла, бе определен от водещи анализатори като демонстрация слещу бедността и безправието. Той обаче не е само борба за заплати, но заплаха за крeхкия етнически мир в района.

Сблъсъците в балканската страна са най-големите от времето на войната от 1992 -1995 година и ясен знак, че краят на военните действия не е сложил край на проблемите. Все още не е забравено, че във войната загинаха 145 000 души, ранени бяха 174 000, а 2,5 милиона бяха прогонени от домовете им. Дейтънските споразумения успяха да спрат войната, но етническият конфликт остана и може да доведе до разпадане на федерацията. Двете части - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация, имат собствено правителство, парламент и полиция. В Република Сръбска управлява Социалдемократическият съюз на Милорад Додик, а в Мюсюлманско-хърватската федерация - умерените националисти мюсюлмани. Проблемът е, че те имат съвсем различна визия за бъдещето на страната и не успяха да се разберат дори за конституцията.

Властите имаха и време, и помощ отвън, за да сложат ред в икономиката и да постигнат баланс между радикалните и умерените ислямисти, между хърватите сепаратисти и хърватите националисти. Те обаче не положиха усилия да преодолеят разногласията, да се наложат като политически субект и да привлекат инвестиции.

Тузла бе началото

На 5 февруари в северния град Тузла хиляди работници от фалирали предприятия излязоха на протест срещу бедността, корупцията и липсата на диалог с властта. Протестът се превърна в погром. При сблъсъците с полицията бяха ранени над 100 полицаи. Работниците от Polihem, DITA и Resod-Guming не са получавали заплати от над една година. Те намират вината за тежкото си положение в липсата на политика, която да спре корупцията и шуробаджанащината. Работните места са малко и не са за случайни, заплатите също.

„В Босна юридически е възможно да купиш фирма под себестойността й. Или пък да придибиеш само 30 процента от дяловете и въпреки това да я управляваш като едноличен собственик“, коментира главният редактор на босненския сайт „Капитал“ Синиша Вукелич пред „Дойче веле“. „За инвеститорите не беше важно да спасят придобитото предприятие. Те искаха бързо да спечелят много пари. Уволниха работници и разпродадоха машини и парцели“, добавя той.

В знак на солидарност се вдигнаха и други градове, сред които Мостар, Зеница и Бихач. Кулминацията бе в Сараево, където демонстрантите вдигнаха барикади и подпалиха няколко правителствени сгради. Бе запалена и сградата на държания архив. Настоящите протести бяха предимно в мюсюлманско-хърватската част.

Премиерът на регионалното правителство в Сараево Суад Желкович си навлече гнева  на протестиращите, като каза, че недоволството по улиците не е оправдано.

„В Сараево никой няма причини за размирици и действия като това, което се случи. Няма нито един човек с  неплатена заплата, нито пък сектор в страната, който да има причини за недоволство“, коментира той.

По време на протестите, продължили пет дни, пострадаха около 400 души, сред които и полицаи.

В Европа, но не съвсем

Босна и Херцеговина е една от най-бедните страни в Европа. Безработицата там достига 44%. Тъжната тенденция е този процент да се увеличава.

Разделението в страната е не само политическо и религиозно, но и социално. Хората се чувстват забравени не само от политиците си, но и от света. Етническата пропаст е бездънна. Тя се усеща дори при получаване на лични карти. През юни миналата година около 1500 депутати, държавни служители и чуждестранни гости, бяха държани като заложници в продължение на часове, след като хиляди разгневени демонстранти образуваха човешка верига около сградата на босненския парламент в Сараево, за да протестират срещу закон за документите за самоличност. Проблемът с личните документи дойде от поредния конфликт между властите в Сараево и Баня Лука.

През последните няколко години страната се люшка от една криза към друга. Европейски допломати прогнозират, че политическата нестабилност и мизерията унищожават всички шансове Сараево да се присъедини към Европейския съюз в близко бъдеще.