Кой беше Ариел Шарон?

Бившият премиер на Израел Ариел Шарон почина след дългогодишно боледуване. През последните 8 години Шарон се намираше в кома след прекаран масивен инсулт, предаде “Фокус”.

Ариел „Арик“ Шарон е роден на 27 февруари 1928 г., в Кфар Малал, Палестина (сега Израел). Той е ключова фигура в израелските военни операции в продължение на десетилетия, вдъхновява дебат за етиката на неговата тактика.

Шарон е учредител на партия Ликуд, най-голямата партия в управляваща коалиция в израелския парламент. Шарон става министър на отбраната през 1981 г. Той е избран за министър-председател на Израел през 2001 г. и е на поста до 2006 г., когато претърпява инсулт.

Неговите родители са емигранти от Русия. Той става участник в ционисткото движение в ранна възраст. На 14-годишна възраст Шарон се записва в местната полиция, натоварена със задачата да охранява еврейските селища. През 1948 г., той се отличава по време на войната за независимост на Израел, в която е предводител на пехотна рота и е ранен в прочутата битка за Латрун, крепост по пътя за Ерусалим. След войната учи в Университета „Хебрю” в Йерусалим.

През 1953 г. Шарон създава и е част от елитна военна група, известна като Unit 101. Този специален клон на израелските отбранителни сили е обвинен в стартирането на ответни удари срещу палестински терористи. Но скоро е разпуснат, след като организират атака, която довежда до смъртта на невинни жени и деца.

По време на арабско-израелската война от 1956 г. и конфликта за Суецкия канал, Шарон командва бригада на парашутисти в Синай.

След това се връща и продължава образованието си, като завършва право.

По време на Шестдневната война от 1967 г. е произведен в чин генерал-майор.

Шарон се оттегля от военната си служба през 1973 г. и започва да работи по политическите си стремежи като част от десния фланг партията Ликуд.

Малко след пенсионирането си, обаче, той се завръща в израелската армия, за да защитава страната си по време на войната, започнала на празника Йом Кипур – 6 октомври 1973 г. На този еврейски празник, египетските и сирийските войски атакуват Израел от две страни. Шарон ръководи бронирана дивизия по време на този конфликт.

През 1981 година е назначен за министър на отбраната. От нивото на тази си позиция той подновява дипломатически отношения с някои африкански народи, които са прекъснати почти десетилетие по-рано, и подпомага имиграцията на голям брой етиопски евреи в Израел.

През 1982 г. Шарон започва инвазия срещу Ливан. Целта на тази атака е да изгони лидера на ООП Ясер Арафат и неговите сили в Бейрут, това довежда до дългогодишното военно присъствие в Ливан на израелски войници.

През 1983 г. е отстранен от поста си заради скандал, който не успява да унищожи кариерата му напълно. Остава в министерския съвет на поста министър на промишлеността и търговията (1984 - 1990). През това време успява да подпише спогодба със САЩ за свободна търговия.

През 1999 година става председател на партията Ликуд.

През март 2001 е издигнат за 11-ия министър-председател на Израел.

През 2005 г. скъсва с Ликуд и сформира нова центристка политическа група, известна като партия Кадима.

На 4 януари 2006 г. Шарон получава масивен мозъчен кръвоизлив. Обявяват го за „временно неспособен да изпълнява пълномощията си“ и заместник министър-председателят - Ехуд Олмерт официално бива обявен за действащ министър-председател на Израел. През март 2006 г. Олмерт е официално избран на поста премиер.