Църквата почита св. Симеон Богоприемец

На 3 февруари християнската църква почита свети Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм.

На този ден празнуват всички с името (имената) Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона.

Народът ни познава този празник като третия, последен ден от Трифонците и го нарича „Стар“ или „Зимен Симеон“, „Симеон бележник“, „Шимион“.

Мястото в календара на този празник, както на трите Трифунци, е гранично-преходно време в природния и аграрния цикъл.

Повсеместна сред българите е представата за Зимния Симеон като един от най-тежките, най-лошите дни в годината – „хаталия“, „нишанлия“ ден.

Бременните и младите жени трябва да спазват забрана - да не работят и особено да не режат или дупчат с нож, ножица, секира, игла каквото и да било, дори хляб, дърва за огрев или конци за шиене.

Спазва се отново строго полово табу. Този комплекс от забрани почива на вярването, че новородените ще бъдат „симьосани“, т.е. ще се родят белязани с някакъв недъг.

В Пловдивско на този ден майките изпичат и раздават питки с мед, за да държат далеч от децата си Баба Шарка.

В Добричко пък стопанките „симьосват“ смоците и гущерите – връзват на три кола по един парцал, подпират ги върху три главни и секат с брадва, като така символично посичат влечугите.

Сред нашия народ много е разпространено почитането на Трифунците в чест на вредни за дома, за хората и добитъка животни.

От народното вярване, че през първите три дни на февруари „се бесуват“ вълците, произлиза и наричането и почитането на тези дни като Вълчи празници, Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълче погано.

В Белоградчишко 3 февруари наричат Разтурняк и Кривулян, тъй като според народното поверие така се казвали двата най-зли вълка от глутницата.

Вярва се също, че вълчата глутница се предвожда от Куцалан, Натлапан, Куция, Кривия вълк и затова неговият ден трябва строго да се почита.

През Вълчите празници се употребяват табуирани имена за вълците - наричат ги „двоица“, „троица“, „деветима души“.

Обредноста през тези дни включва и системи от забрани за женската домашна работа, които се осмислят като предпазващи мъжете и стадата от вълчи нападения. Така не се разрешава работа с вълна, особено за приготвяне на мъжко облекло.

Ако облече такава дреха, мъжът ще бъде изяден от вълците, а ако бъде погребан някой с нея, то „ще вампряса“. Не трябва да се употребяват и остри сечива и предмети, особено от бременни, за да не се родят децата с „подрязани“ пръсти.

Не бива да се отварят ножици, за да не „се отварят устата на вълците“. Не се решат хора и добитък, „за да не си точат вълците зъбите“. Не трябва да се бърка в кацата с кисело зеле, „за да не точат лиги вълците“.

Не се пере, не се мие, за „да не се пенят на вълците устата“. В навечерието на Вълчите празници се извършват някои задължителни обредни действия за предпазване от вълчата напаст.

Много популярни са практиките за „зашиване“ и „завързване“ устата на зверовете – бабите зашиват със затворени очи полите на ризата си, стопанките затварят вратите и обявяват, че „затварят устата на вълците“, мажат говежда тор над огнището, като така „лепят“ устата и очите на вълците.