Банкерите – „за“ и „против“ новия закон за ипотечните кредити

Банкерите са готови да направят известни отстъпки при писането на новия закон за ипотечния кредит. Това пише „Стандарт“, като се позовава на източник от банковите среди, пожелал анонимност.

Банкерите били склонни да приемат погасяването на жилищните заеми без утежнения, т.е. без наказателни лихви. За да могат трезорите да компенсират загубата от планираните приходи обаче, настояват наказателните такси да останат за първата година на заема или максимум до третата. Освен това са съгласни нивата им да паднат до около 1-2% от дължимата сума при изрядност на клиента.

По-либералните банкери дори биха приели в закона да бъде записано и изискването лихвата по кредита да не се променя едностранно или това да става след уведомяване на длъжника и даване на възможност за рефинансиране. В същото време банкерите са категорични, че не могат да приемат останалите идеи на депутатите като например опрощаване на разликата между размера на ипотечния кредит и настоящата редуцирана от кризата цена, на която се продава ипотекираният имот.

Против са и отстъпките да не се отнема от банката единственото за семейството заложено жилище, както е в Испания. И сега българската съдебна система дава многобройни възможности на длъжника, който е решил да измами банката и да не си върне кредита, твърдят банкери. Масови са случаите на смяна на адрес, телефон, издаване на нови лични карти с неверни данни и пр. и банката не може да ги открие.

В такива случаи кредитните институции отписват задълженията като загуба. В крайна сметка тежестта от неиздължените кредити се плаща от изрядните кредитополучатели, върху които се стоварват загубите на банките. Лихвите могат да се вдигнат драстично, предупреждават банкови шефове.

Губят милиард от лоши кредити годишно

130 хил. несъбираеми потребителски кредити висят на банките, сочи статистиката на БНБ. 15 хил. пък са ипотечните. Всички те са провизирани на 100% и това носи на българската банкова система средногодишни загуби от 1-1,3 млрд. лв. от 2008 г. насам. За сравнение преди годината на кризата тези обезценки са били около 300 хил. лв. годишно. По този начин банките поемат своя дял от риска и не са съгласни да ги обвиняват, че той е прехвърлен само върху кредитополучателите, негодуват банкери.

Те предупредиха, че според българското законодателство известно време, след като банката отпише като загуба кредита на длъжника от балансите си, той се изчиства и от кредитния регистър на БНБ. Така той може отново да кандидатства за банков заем с чисто досие, жалват се банкери.