ДПС похарчили по 9,95 лв. за глас на изборите, ГЕРБ - по 1,81 лв.

От парламентарно представените партии ДПС е платила най-висока цена за гласа на свой избирател – по 9,95 лв., а ГЕРБ – най-ниска – по 1,81 лв. Разходите за един глас в полза на Коалиция за България са били в размер на 3,43 лв., а за „Атака" - 2,26 лв.

Това сочат данните на Института за развитие на публичната среда въз основа на отчетите на участниците в изборите пред Сметната палата, предаде bTV.

Най-висок разход за един глас е платила формацията „Либерален алианс" на варненския аптекарски бос Веселин Марешки - 33,84 лв. След него в тази класация се подреждат Коалиция „Горда България" на Слави Бинев (31,03 лв.), ЕНП (24,08 лв.), ДСБ/БДФ – (20,35 лв.) и СДС – (15,64 лв.).

Изследването се фокусира и върху разходите за медийното отразяване на предизборната кампания. Топ 10 по медийна „цена" на един глас се води от „Горда България" - 30 лв. Най-ниският „разход" е 7 лв. на Движение „България на гражданите", РЗС и Национал-Демократичната партия.

За медийно отразяване на кампанията участниците са дали 52 на сто - 9,3 млн. лв., от общите си разходи - 17,9 млн. лв. Данните са за 25 партии, седем коалиции и един инициативен комитет.

„Това е много по-висок дял, отколкото е практиката по света," коментира председателят на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева.

Тя определи българските партии като много лениви, защото разчитат почти изцяло на държавната субсидия. По думите й, ако субсидията се намали, политическите субекти ще са принудени да засилят връзките си с избирателите, за да получават дарения. „По
света държавното финансиране е пропорционално на собствените приходи," отбеляза Цонева.

Според нея разходите на партиите за изборите са по-големи, защото извън официално обявените суми те получават средства и от сивия сектор.

„За да има равнопоставеност между участниците в изборите в медийната кампания, която у нас е почти изцяло платена, трябва да се спазва стандарт, който навсякъде другаде се подразбира и въобще не се обсъжда - платеното съдържание да е ясно разграничено от редакционното, и това е нашата основна препоръка за промените в изборното законодателство," посочи Антоанета Цонева.