Делойт за нагласите на финансовите директори: повече несигурност и по-малко оптимизъм

Делойт издаде втория доклад от проучването Deloitte CFO Survey за България, което отразява нагласите на финансовите директори за бизнес климата, факторите, които повлияват на решенията им, и приоритетите, които поставят за компаниите си в краткосрочен и средносрочен план. Докладът е част от центалноевропейски проект на Делойт и се издава веднъж на всеки 6 месеца, като отчита промените в очакванията на мениджърите и ги сравнява с тези на колегите им от другите държави в региона. Настоящото проучване се проведе в периода 18 февруари – 1 април 2013 г. и в него участваха 668 финансови мениджъри от 13 страни (Албания, България, Естония, Косово, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Чехия).

Данните на Делойт показват, че за шестте месеца интервал между двете анкети финансовият мениджмънт в България е станал по-резервиран в очакванията си – както за икономиката на страната, така и за перспективите пред бизнеса. Това се чете в отговорите на 83% от участвалите директори, които предвиждат ръстът на БВП за 2013 г. да не надхвърли 1,5%, докато преди половин година стагнацията беше видяна като най-възможен сценарий от 61%. Процентът на предвидилите по-голям ръст (от 1,5% до 3%) в БВП съответно пада от 28% в края на 2012 г. до 11% в настоящото проучване.

В сравнение с преди половин година директорите сега са по-сдържани и в очакванията си за финансовите перспективи пред техните компании. С 27% по-малко са респондентите, които днес имат оптимистична нагласа в това отношение.
Според Васко Райчев, председател на Делойт България, спадът в оптимизма на финансовия мениджмънт не бива да ни учудва с оглед на нарасналата външна финансова и икономическа несигурност, която и самите респонденти определят като повишена спрямо предходните 6 месеца. „Вътрешните фактори също не могат да бъдат пренебрегнати. Проучването се проведе в момент на политическа нестабилност в България, която постави въпроси и донякъде създаде неизвестност. В такава среда е съвсем нормално бизнесът да е по-скептичен в краткосрочните си прогнози“, допълва В. Райчев.

Както показа и предходното проучване на Делойт, въпреки очакваното забавяне в икономическото възстановявяне финансовите мениджъри остават фокусирани върху ръста на приходите в техните компании. Над 60% от участвалите в проучването посочват като основен приоритет в годишен план генерирането на повече приходи – както от съществуващи, така и от нови пазари. Намаляването на преките и непреките разходи също остава в полезрението на мениджърите. За разлика от преди половин година, сега новите инвестиции изпадат в долната половина на приоритетния списък (5,7%), а тяхното място заема подобряването на ликвидността (28,6%). Тодор Тодоров, директор на „Финансово консултиране“ в Делойт България, коментира спада в интереса към инвестициите в контекста на намаляващия апетит за риск: „Ограничаването на инвестициите е следствие от липса на средства или липса на нужда. Непосредствена нужда може да няма при свито потребление и наличие на свободни производствени мощности, но като цяло, изглежда, нагласите към поемането на рискове са доста предпазливи. Наблюдава се по-отчетлива сдържаност по отношение на ползването на заемни средства – процентът на респондентите, които биха намалили дълга спрямо капитала, е с 14% по-висок в сравнение с преди“.

Запитани кои източници на финансиране смятат за най-перспективни в следващите три години, половината от финансовите директори, участвали в проучването, посочват банковото кредитиране, 30% от анкетираните биха потърсили дялови инвеститори и едва всеки пети анкетиран би предпочел емитиране на дълг. „Очевидно е, че в средносрочен план компаниите в България ще продължават да разчитат на банковите заеми. Привличането на дялов инвеститор е ресурсоемко занимание, а и цената на такова финансиране е най-висока. Ниският интерес към облигационни емисии е разбираем, когато банковите заеми са достъпни“, коментира Т. Тодоров.

В това издание на проучването Делойт България попита финансовите директори кои аспекти на българската данъчна среда преценяват като най-конкурентни. За 97% от респондентите това са данъчните ставки. Според председателя на Делойт България Васко Райчев това е закономерен резултат. „Въпреки кризата и високата несигурност, за да поддържа външния инвестиционен интерес, България запазва атрактивни нивата на данъчните ставки. Това, което отдавна е известно, и на което си заслужава да се обърне внимание, е ефективността на данъчните процедури. Проучването сочи, че за едва 3% от респондентите процедурите (както и предвидимостта на българската данъчна политика впрочем) са силна страна на нашата данъчна система.“

В централноевропейски план увереността на мениджърите е приблизително същата, както наблюдаваната в България, като изключим северната част на региона. Минибумът в балтийските държави поддържа по-отворени нагласи спрямо поемането на риск  и по-позитивни очаквания за перспективите пред бизнеса в сравнение със средните показатели за Централна Европа. Забавянето в полската икономика и продължаващата негативна тенденция в Чехия определят несигурността в нагласите на финансовите директори в двете най-големи икономики в региона, които все още се сблъскват с предизвикателството на редуцирания външен пазар в Западна Европа. По отношение на очакванията за икономическо възстановяване България попада в групата на страни като Румъния, Словакия, Албания, Сърбия и Хърватия, в които мениджърите предвиждат това да се случи към 2017 г.