Година след взрива край Петолъчката виновни няма

Една година след взривовете край Петолъчката на 5 юни 2012 г. няма виновни за случилото се, а прокуратурата мълчи.

8 месеца бяха необходими, за да повдигнат обвинения срещу Десислав Делев и Иван Пеев.

Делев е собственик на „Берета трейдинг“ – фирмата, която е извършвала утилизация на ненужните армейски боеприпаси, а Пеев е шеф на производството в базата „Стралджа-Мараш“ край пътния възел Петолъчката.

Двамата са обвинени за това, че в базата не е спазена технологията за унищожаване
на мунициите, в резултат на което загинаха трима работници и бяха нанесени поражения както на близкото село Лозенец, така и на околните земеделски масиви.

Още в първите дни след инцидента в медиите се промъкна вестта, че първичната експлозия е станала в цех №1, когато трима работници се опитали да обезвредят бойна част за зенитно-ракетен комплекс „Двина“.

Още тогава се разбра, че такива муниции липсват в договора на фирмата с МО, съответно експертите не разполагат с технология за тяхното унищожаване. Това обаче не попречи на бившия военен министър Аню Ангелов още на третия ден след взрива да обяви от трибуната на Народното събрание, че вина за гафа носи само частната фирма. Въпреки че все още не бе направена никаква експертиза, нямаше и разследване, само военни полицаи с риск на живота си бяха влезли в района на базата, за да измъкнат пострадал работник.

Интересното е, че Ангелов избягваше въпроса дали наистина МО е подало непознати за работниците от базата боеприпаси. Бе категоричен, че в подчиненото му ведомство всичко е наред, вината априори е на частника.

Година след инцидента шефът на „Берета трейдинг“ разкрива нови подробности от фаталния 5 юни и от одисеята след това. 346 боеприпаса са били получени тогава в базата от склад на МО. 34 от тях обаче се оказват различни. Бойните глави, за които имало разработена технология за унищожаване, били цилиндрични, зелени на цвят и работата по тях вече била приключила без инциденти. Въпросните 34 бройки били капковидни и сиви. А най-важното - хората в базата не знаели как се унищожават.

Според Делев, когато забелязали непознатите муниции, работниците сигнализирали шефа на производството. Той наредил да ги отделят настрани и да изчакат решението на комисия от МО.

А защо изобщо са ги приели? Нашите хора няма как да знаят какво има в сандъците с определени за унищожаване муниции, коментира Делев. Служителят, който получавал опасната пратка от складовете на МО, дори не бил допускан вътре, а оставал на портала. Там човек на военните поемал камиона и го връщал вече натоварен. Такива били порядките в армейските складове от съображения за секретност.

Във фаталния ден един от работниците внезапно предложил да обезвредят и непознатите бойни глави. Негов млад колега го спрял: „Нали казаха да не ги пипаме?“.

„Абе, дай да ги оправим, че ще ни карат в събота и неделя да работим заради тях“, отвърнал работникът. И добавил: „Като те е страх, излез навън!“. И заедно с още двама вдигнали фаталната бойна глава на струга. Въпреки че машината изобщо не била пригодена за захващане на такъв боеприпас, а камо ли за унищожаване. Как точно е станала белята, никой не знае. Предполага се, че или когато почнали да режат бойната глава, или ако неволно са я изпуснали. Това е причината след взрива от тримата да не е останало почти нищо.