21% от българските младежи без перспектива

България оглави още една мрачна класация в ЕС – за най-много младежи, които едновременно са без работа, нямат образование и не учат за придобиване на квалификация.

Българите между 15 г. и 24 г. с такъв профил са 21.8%, сочат предварителни данни на Европейската фондация за подобряване качеството на живот, пише вестник „Сега“.

Делът на младите хора без никаква перспектива у нас е почти двойно по-голям от средния за Европейския съюз – 12.8%.

7.5 млн. млади европейци са без работа и без образование към края на миналата година, показват данните на фондацията.

Холандия е най-слабо засегната, с едва 4.4% едновременно необразовани, неучащи и безработни младежи. С двойно по-ниско от средното ниво са Люксембург, където тези младежи са малко над 5%, и Дания – около 6%.

В дъното на класацията с нас са още Италия и Ирландия с около 18% от младите без шанс. В съседна Румъния техният дял е 16%.

С изключение на Люксембург, процентът на тези младежи във всички членки на ЕС е нараснал значително от началото на кризата, показва изследването.

Само през 2010 г. в Италия и Великобритания засегнатите младежи са достигнали по около 1.1 млн. души.

България губи 934 млн. евро от тези младежи, изчислява фондацията. Държавните разходи са само 6 млн. евро от тази сума.

Остатъкът е нереализирани доходи. Под това експертите разбират разликата между доходите на работещите българи и на тези от безнадеждната категория.

През първите три месеца на миналата година заети са били едва 32.9% от младите европейци, което е най-ниското ниво, откакто съществува ЕС.

За същия период у нас заетостта в тази възрастова група е едва 18.4%. Кризата намалява и възможностите за намиране на работа, които носи образованието.

Анализът на данни от предкризисния период през 2007 г., сравнени с тези през 2009 г., показват, че защитният ефект на висшето образование намалява значително във всички страни.

Различни фактори извън кризата също оказват влияние за това младите да попаднат в групата на безработните и необразованите.

Например вероятността младежите с някакъв вид увреждане да попаднат в тази група е с 40% по-висока. За младите имигранти възможността е със 70% по-голяма спрямо връстниците им от съответната страна.

Младежите с ниско образование са три пъти по-застрашени от тези с висше. Ако родителите са с ниско образование, това удвоява възможността децата им да попаднат в неблагоприятната група.

За деца на разведени родители пък има 30% повече риск да са сред необразованите безработни.