Близкият Изток няма нужда от още една революция

Ира Коган, Mignews.com, Израел

Масови протести избухнаха в Истанбул, Анкара, Измир, Анталия и ред други големи градове в Турция. Повод – но само повод! - стана решението на властите да построят търговски комплекс на мястото на парка в района на площад Таксим в Иснабул. В навечерието на протестите правителството въведе ограничения върху продажбите на алкохол и прие закон, който съкращава държавното финансиране на театрите.

Въвежда се контрол на театралния репертоар, редица произведения са обявени за "нежелателни за поставяне". Интелигенцията видя в това поредната атака срещу светския характер на държавата. Настъплението срещу изкуството и културата от позициите на ислямизма върви отдавна; много артисти, учени и писатели през последните години напуснаха Турция, страхувайки се от преследвания заради "оскърбяване чувствата на вярващите".

За отбелязване е, че протестът бе подкрепен от различни слоеве на населението. Дори вестници с ислямистка ориентация разкритикуваха премиера Ердоган за това, че игнорира мнението на народа. Лекари доброволци оказваха помощ на ранените в сблъсъците с полицията, близките до местата на протеста офиси и джамии отвориха вратите си за демонстрантите, но означава ли това, че турският народ е способен в един порив да свали днешната власт?

Главната опозиционна сила в Турция - Републиканската народна партия (СНР) на изборите през 2011 г получи 25% от гласовете на избирателите. За светска партия в мюсюлманска държава това е много добър резултат. Но партията на Ердоган спечели над 50%, при това от избори на избори популярността й се увеличава. При сегашното ръководство страната постигна значителни икономически успехи, а Брутният вътрешен продукт расте стабилно. Ердоган, който произхожда от бедно религиозно семейство, е недолюбван от интелигенцията, но пък се радва на подкрепата на широките народни маси от вътрешните райони на страната, където са силни традициите на исляма. Като се има предвид социалният състав на протестиращите и концентрирането им в големите градове, турският бунт на "сърдитите граждани" по-скоро прилича на Блатния площад в Москва, отколкото на площад Тахрир в Кайро.

Вълненията в Турция се отличават от арабските революции и по своя антиислямистки характер. На пръв поглед изглежда, че Западът, който се опари вече с египетските, либийските, йеменските и други преврати, е длъжен да подкрепи турските опозиционери, особено в светлината на курса към ислямизация, който е поел Ердоган. Но на практика страните от Запада на първо място са заинтересовани от запазването на стабилността в държавата.

Именно Турция, независимо от имперските амбиции на Ердоган, провежда най-последователната проамериканска и проевропейска политика в ислямския свят. Именно на Турция разчитат всички проекти, които ще позволят на Европа на намали зависимостта си от доставките на руски енергийни ресурси (например, Трансанатолийския газопровод). В противовес на Иран и Сирия, Турция стои на страната на Запада и нейното излизане от играта, което е неминуемо при евентуални революционни събития, ще бъде изгодно за Асад и неговите поддръжници - Русия и Иран.

Светските националисти, последователи на Ататюрк, в Турция съвсем не са малко, но те не са в състояние да извършат бърз и безкръвен "дворцов" преврат. През 2008 г Ердоган разгроми военната върхушка, като обвини група генерали в заговор срещу държавата. Оттогава армията е лоялна на правителството.

В момента много неща зависят от самия Ердоган. Неговото упорство и нежелание да се вслуша в гласа на улицата може да предизвика още по-мащабно народно недоволство. Независимо от популярността на Партията на справедливостта и развитието в провинцията, съдбата на държавата се решава преди всичко в големите градове. Турският премиер явно е разбрал това, защото след първите резки обвинения срещу протестиращите, той внезапно обяви, че паркът край плошад Таксим ще бъде запазен. Вярно е, все пак, че арестуваните от полицията метежници, които Ердоган нарече "екстремистки елементи", не могат да разчитат на снизхождение.

Отношенията между Турция и Израел постепенно се поправят след извинението на Нетаняху за инцидента с кораба "Мави Мармара". Беше възстановен потокът от израелски туристи в Турция, износът от Йерусалим за Анкара също нарасна. Но Ердоган по старому заема пропалестинска позиция и иска да убеди европейците, че групировката Хамас трябва да бъде изключена от списъка с терористичните организации, тъй като без тях "мирният процес е невъзможен".

През този месец Ердоган смята да посети Ивицата Газа и Западния бряг и да помогне за сдобряването между палестинските групировки. Политическата логика сочи, че Израел е заинтересован на негово място да дойде по-благоприятно настроен политик. Но неотдавнашните събития ни научиха, че да имаш работа със стария познат враг е по-добре, отколкото с нов - независимо дали враг или приятел.

Нестабилността в Турция само ще увеличи взривоопасността на региона, който и без това е на косъм от катастрофата. Още една революция, още един Тахрир, независимо от последствията, не е нужен днес на Близкия изток.