Документите от досието за агент „Буда“ са автентични, твърди експерт

Документите за агент „Буда“ са автентични и не могат да се тълкуват като компромат, а ДОН „Буда“ е доказателството, че МВР или лъже, или манипулира обществото, сочи анализ за случая „Буда“ на Мария Дерменджиева, известен изследовател и експерт на архивите на Държавна сигурност.

Анализът е изготвен специално за Агенция БГНЕС. 

„Агент Буда“: това е кодовото име, което днешният премиер Бойко Борисов е получил за досието си през 90-те години в службите за борба срещу организираната престъпност в България. Разкритието идва от няколко документа, публикувани от балканския партньор на Уикилийкс /WikiLeaks/ - българския сайт за разследвания Биволъ. Първото излезе на 3 февруари.

На 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на ЦСБОП, като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с "оперативно интересни лица". Според водещия офицер кандидатът Борисов има качества и перспективи за регистрация в по-горни категории секретен сътрудник. На жаргона на службите това означава, че Борисов е дал съгласие да бъде агент-информатор, заведено му е "картонче" и в архивите се пазят негови донесения, подписани от водещия оперативен работник.

Само няколко часа след като МВР официално съобщи, че премиерът Бойко Борисов не е бил вербуван и не е бил агент под псевдонима "Буда" Balkanleaks разпространи нови документи. На 24.02.1997 г. в сектор "Вътрешен тероризъм" на ЦСБОП е образувано Дело за оперативно наблюдение (ДОН) срещу Бойко Методиев Борисов. Делото е с номер 0996, с псевдоним "Буда".

Мотивът за делото е красноречив: "за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители".

ДОН "Буда" е доказателството, че МВР или лъже, или манипулира обществото. Освен това става ясно, че Борисов е разработван като представител на силова групировка за предотвратяване и пресичане на престъпна дейност, а съвсем не е служил доблестно на МВР като информатор. Това предизвика по-скоро бурна реакция на западните медии, които неведнъж са намеквали за тъмните петна в биографията на Бойко Борисов.

България има премиер, който въпреки огромните документи и обвинения, и слухове, разпространявани за неговото бизнес минало, отказа да даде обяснения на своето общество. И ето сега бумерангът се връща, каза в коментар експертът по национална сигурност проф. Николай Слатински.

Борисов самият заяви по най-безпардонен начин пред журналисти "Това, което са направили /за Биволъ – бел. ред/, аз мога да ви го спретна на всичките, които стоите днес тук. Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всичките ви журналисти, на всички".

"Не знам за такива документи, не чета и не се интересувам. "...явно, че това е една цяла целенасочена кампания." Това каза пред журналисти в Брюксел министър-председателят Бойко Борисов в отговор на въпрос за новия документ от делото за оперативно наблюдение "Буда", разпространен в сряда срещу четвъртък през нощта чрез сайта "Balkanleaks". Той определи кампанията като "последното издихание на мафията и на организираната престъпност, и техните политически покровители", които само са чакали "Спасов да умре, за да може да няма виновен, на практика. (...) Какви ги е забъркал или как, ще си ги отнесе тайните в гроба."

Позициите на вътрешния министър Цветанов и на главния прокурор Цацаров по този въпрос съвпаднаха: не можели да коментират нещо, което не били видели.

След като на сайта "Биволъ" последователно бяха публикувани два документа – Предложение за регистрация на кандидата за вербовка Бойко Борисов като информатор на ЦСБОП с псевдоним "Буда" и Предложение за откриване на дело за оперативно наблюдение (ДОН) "Буда" с обект Бойко Борисов, сайтът представи факсимиле на нов документ от шест страници.

Става дума за строго секретен план, регистриран на 18 февруари 1997 г. в ЦСБОП, в 0който подробно се описва какви оперативно-издирвателни, агентурно-оперативни и оперативно-технически мероприятия трябва да бъдат подготвени и проведени по ДОН "Буда". Планът, както и предложението за откриване на делото са подписани от оперативните работници Младен Георгиев (НБ-22) и Иван Йовчев (НБ-20) и утвърдени от началника на сектора за вътрешен тероризъм в службата подп. Спас Спасов (когото Борисов обвинява по-горе) на 24.02.1997.

Целите на мероприятията са детайлно проучване на Борисов, събиране на т.нар. установъчни данни за него, фирмите и съдружниците му, съпричастността му към мощните икономически групировки, определяне на приоритетната му престъпна ориентация, изготвяне на психологически и физиологичен портрет и др. След периодичното анализиране на събраната информация по целесъобразност следва да се пристъпи към трансформиране на делото в дело за разработка – индивидуално, групово или централизирано групово, в случай че се открият данни за престъпни намерения и действия. В противен случай – ако е налице "декриминализиращо поведение", следва да се пристъпи към контакт и осъществяване на вербовката му като секретен сътрудник.

Така, какво се получава дотук. Нека проследим хронологията на събитията, защото въпреки залялата ни вълна от мнения и коментари по темата много неща остават неизяснени или умишлено се преиначават и омаловажават.

Бил ли е Бойко Борисов информатор на Службата за борба с организираната престъпност (ЦСБОП/НСБОП) в края на 90-те години? Това беше първият въпрос, който се постави, след като предложението за регистрацията му като кандидат за вербовка видя бял свят.

За да се прекрати веднъж завинаги с терминологичната каша трябва да се каже ясно, че не става дума за принадлежност на Борисов към Държавна сигурност (ДС), каквито намеци първоначално излязоха тук-там в медийното пространство. Нито за принадлежност към контраразузнаването (НСЗК/НСС). Става дума за предложението Борисов да стане информатор на оперативната криминална служба в МВР, създадена след промените, в която обаче работят голям брой служители на разформированото Шесто управление на ДС. Един от тях е именно покойният Спас Спасов, утвърдил не само гореспоменатите документи на ДОН "Буда", но също и предложението за регистрирането му като кандидат за вербовка в категорията "информатор" на ЦСБОП с перспективи за издигане в йерархията на секретните сътрудници.

Затова "Биволъ" пише, че "Борисов е на повод в "Шесто". И в края на първата си публикация лаконично представя зависимостта през годините между оперативния работник Младен Георгиев, предложил вербовката на Борисов, неговия началник и бивш офицер от ДС Спасов и самия настоящ български премиер.

В понеделник така нареченото дело "Буда" (№ 380/96) беше разсекретено по искане на Борисов. Според Цветанов грифът на класифицирана информация на тези документи вече бил изтекъл, след като, доколкото знаел, те били "от 1996 – 1995 година" (?) и публичното им оповестяване било въпрос само "на процедура". Неочаквано тази процедура се оказа безпрецедентно бърза... (За разлика от разсекретяването на ДОН "Буда", за което никой и не споменава, че ще се случи...)

Преди това от МВР съобщиха, че "липсват документи, които да сочат съгласие от страна на посочения кандидат за вербовка като информатор".

За БНТ и Би Ти Ви настоящият ръководител на ГДБОП Станимир Флоров показа наличните в папката два документа: предложението от 8 декември 1996 г. (датата долу вляво на листа) за регистриране на кандидата за вербовка като информатор, копие от което е публикувано на сайта "Биволъ", и предложението за изключването на информатора "поради липса на среда и ограничаване на възможностите за придобиване на оперативно значима информация".

Вторият документ е написан в един екземпляр на 28.01.1998 г. (датата долу вляво на листа) и на следващия ден е регистриран под номер 1048. Подписан е (логично) от същия Младен Георгиев и е утвърден от заместник-директора на НСБОП полковник Венцислав Великов. В горния край на първото предложение личи гриф "Строго секретно!" (върху копието, публикувано от "Биволъ", този гриф не се вижда!). Предложението за сваляне от оперативния отчет носи същия гриф, освен това под текста има ръкописен надпис с химикал "С ограничен достъп!" Доколкото може да се различи, цветът на химикала съвпада с цвета на подписа на оперативния работник, който е съгласувал документа (името му не фигурира, номерът и подписът му не се видяха добре по телевизията, възможно е да е също Иван Йовчев).

По-горе неслучайно написах "така нареченото" дело, защото тази папка, съдържаща общо три листа – опис и два документа, трудно може да бъде наречена "дело". Нищо че е прошнурована и подпечатана. На корицата й извън НСБОП (а не ЦСБОП), "Буда" и рег. № 380/96 има и печатно заглавие "Паспортна преписка".