Мъжете-лидери преобладавали на срещата в Давос
Най-силното присъствие на световния икономически форум в Давос, събиращ световния политически елит, е на мъжко представителство.
От 2500-те световни лидери, събрали се в швейцарския зимен курорт, едва 17% са жени – разлика, която накара организаторите да реагират, като поставят за обсъждане въпроса за равните шансове на жените в мъжкия ръководен елит, предаде БГНЕС.
Въпреки речите на германския канцлер Ангела Меркел, определена от списание „Форбс" за най-влиятелната жена в света, или на директорката на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, все повече навлиза мнението, че светояният икономически форум в Давос се нуждае от по-голямо равенство между половете.
Според германския министър на труда Урсула фон дер Лейен 17-те процента женско участие на срещата в Давос отразявало реалността.
Тя посочи, че жените получавали отлично образование и били способни, но над тях имало стъклен таван, който е много як.
Лагард отправи призив към жените да изобличат неравенството, посочвайки, че включването на повече жени е както икономическо така и морално изискване.
Тя подчерта, че жените контролират 70% от глобалните разходи за потребление, затова посланието било ясно - когато жените постигат напредък, икономиките също напредват.
Шефът на МВФ настоя елитите в Давос да се ангажират за постигане на равенството на половете.
Европейската комисия съобщи, че делът на жените в административните съвети в ЕС се е увеличил от 13.7% до 15.8 % през 2012 г. във всички страни-членки, с изключение на България, Полша и Ирландия.
Художникът Фернандо Моралес де ла Крус изрисува неравенството на форума с постер, направен от потретите на 18-те жени, участващи в Давос, до четирима мъже, за да покаже как би изглеждала действителността, ако женският пол преобладаваше на срещата.
Още по темата:
- » България номинира Кристалина Георгиева за втори мандат като управляващ директор на МВФ
- » Нова технология ще позволи създаването на ембриони с гени от двама мъже
- » ЕК: Трябва да преминем към режим на военна икономика