Куюмджиев: ГЕРБ да не брои и инфраструктурата в цената на АЕЦ „Белене"

„Не е правилно съпътстващата инфраструктура да се включва към цената на „бъдещата" атомна електроцентрала, заяви енергийният специалист Явор Куюмджиев по повод изчисленията на управляващите от ГЕРБ, които включват в цената на АЕЦ „Белене" и така наречената съпътстваща инфраструктура.

Според Куюмджиев, тя е задължение на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и ще послужи за развитието на целия регион, в който се изгражда, а не само на една ядрена централа.

„Съпътстващото оборудване е една много сложна тематика", обясни Куюмджиев в сряда, цитиран от агенция БГНЕС.

„В Белене максималното, което трябва да се изгради, са свързващите далекопроводи и някои дейности като охрана на обекта и още няколко неща, но максималната стойност на всички тези неща са 500-600 милиона евро, а не 4-5 милиарда евро", категоричен е експертът, който бе зам.-министър на енергетиката в Кабинета "Станишев".

Той също така обръща внимание на името на сключения договор, от който става ясно, че той е за изграждане под ключ на два енергоблока по 1000 мегавата. Т.е. в цената на централата не е правилно да се включва самата инфраструктура.

Куюмджиев припомни, че до средата на 2012 г. беше предвидено от Европейската банка за възстановяване и развитие да се отпуснат безвъзмездни средства за изграждането на тази инфраструктура.

"Тази инфраструктура не е само за Белене, а за целия регион. Ако искаме да развиваме отрасъла в този регион независимо дали ще имаме АЕЦ "Белене", или не пак ще трябва да развием тази мрежа. Така че не е коректно да говорим по този начин за допълнителната инфраструктура, особено когато не са и направени точните оценки, от една страна. От друга страна, допълнителните съоръжения не могат да се включват в централата, защото те не са пряко свързани с нея", заяви той и добави:

"По тази логика можем да включим и магистралата от София до Варна в участъка и от Плевен до Велико Търново и хората ще пътуват по нея".

Куюмджиев коментира още едно широко разпространено „погрешно мнение, че изграждането на нови блокове на площадката на АЕЦ "Козлодуй" ще ни излезе по-евтино".

„Евентуалните 7 и 8 блок на Козлодуй не могат да бъдат построени на площадките на спрените блокове. Не можем буквално да пльоснем новите върху старите. Най-вероятно тези нови блокове ще бъдат на няколко километра, ще трябва да се изграждат на ново трансформатори, електропреносна мрежа и цялата инфраструктура", каза той.

Куюмджиев напомни, че тази инфраструктура, която съществува в Козлодуй е от 70-те години на миналия век и работи вече 40-50 години.

„Тя е морално технически остаряла. Много е вероятно свързването на новите 7 и 8 блок в Козлодуй да струва по-скъпо, отколкото изграждането на новата Белене", смята експертът.

Той припомни и още един факт, за който рядко се говори. Повечето ядрени блокове се изграждат по двойки, а не както иска настоящото правителство да изгради само един блок в Козлодуй. В случаите с единични блокове става дума за много големи мощности -1500-1600 мегавата.

„Причините за подобен подход са много, но преди всичко така проектът излиза по-евтино, защото бъдещите два блока споделят обща инфраструктура. Това на икономически език се нарича "икономика на мащаба", добави Куюмджиев.

Сагата за АЕЦ "Белене" започва още през последните години на комунизма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време.

През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската Ер Ве Е.

След идването на власт на ГЕРБ през лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на Ер Ве Е през 2009 г. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на "Фортум" и "Алтран", като по този начин изпълниха едно от исканията на кабинета Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.

През ноември 2010 руснаците предложиха и твърда цена от 6,3 милиарда евро за централата, която според техните изчисления ще се изплати за по-малко от 20 години. Срокът на експлоатация на двата 1000 мегаватови блока на бъдещата централа е 60 години.

Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември "Атомстройекспорт" увеличи претенциите си към НЕК до 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Делото ще се гледа от Международния арбитраж в Париж.

През лятото на миналата година БСП стартира кампанията за референдум по въпроса за АЕЦ "Белене". Тя събра около 770 000 подписа, повече от необходимото. Активното участие на българските граждани в кампанията направи референдума необратим, въпреки това от ГЕРБ промениха въпроса. От него отпадна питането за АЕЦ "Белене". Така българите в края на януари ще трябва да гласуват дали желаят развитието на ядрената енергетика чрез изграждането на нова мощност.