„Политическите" медии в критична ситуация, според експерти

„Политическите" медии в критична ситуация, според експерти

Експерти констатираха намаляващо доверие към традиционните медии поради нарастващите тенденции на концентрация водещи до регрес на плурализма и на нивото на журналистиката, посочва годишният доклад на фондация „Медийна демокрация" и фондация „Конрад Аденауер".

От фондацията посочват, че виждат възможни загуби в качеството на съдържанието на българските печатни медии, предаде БГНЕС.

В същото време се забелязва, че Интернет може да запълни някои пропуски в отразяването на медиите.

Експертите посочват, че вестниците, телевизията и радиото все по-трудно успяват да привлекат вниманието на българите. Забелязва се и тенденция към уеднаквяване на отразяването, което отблъсква публиката, посочва докладът.

Потърпевши са най-вече всекидневниците. Причината за това е трудната икономическа ситуация, в която се намират печатните медии и която води до покачваща се концентрация, посочват от фондацията.

„България гарантира свобода и плурализъм в печата, но в медийната среда на практика няма оптимални условия за тях. Затова онлайн медиите стават все по-важни", заяви Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер".

Медийният експерт доц. Орлин Спасов бе категоричен, че най-важните критики са за политическите зависимости в българските медии. Регионалните медии често са под силната зависимост на местната власт, отбеляза той.

Корупция се осъществява под формата на бартер, подчерта Спасов.

Възможностите за провеждане на дебат в медиите са ограничени, добави той.

Спасов обърна внимание и на тенденцията за концентрация на медийната собственост в България.

„Когато имаме малко собственици, се създават предпоставки за олигопол", заяви експертът.

„В България е налице и ограничен плурализъм на собствеността на медиите, не само на тяхното съдържание", добави той.

Спасов подчерта, че се наблюдават две тенденции в българските медии.

Първата е увеличаването на външния натиск за подобряването на медийната среда.

„В България обикновено се разчита най-вече на външна инициатива", заяви той и припомни посещението на еврокомисар Нели Крус, която се обърна със специално писмо към премиера Бойко Борисов, в което поиска разяснения за мерките, които българските власти ще предприемат в отговор на предизвикателствата, свързани с медийната концентрация и прозрачността.

„Ценя много факта, че вие спонтанно признахте, че ситуацията с прозрачността на медийната собственост в България е незадоволителна и се съгласихте с мен за необходимостта от спешна реакция. Нетърпелива съм да разбера какви мерки възнамерявате да предприемете вие и правителството", пише в писмото Нели Крус.

Втората тенденция, според експертите, е, че гражданското общество за първи път се превърна в най-силния фактор, който оказва натиск за промяна.

Спасов припомни многобройните протести, организирани в социалната мрежа, които доведоха до преосмисляне на ролята на традиционните медии.

Спасов подчерта, че почти от 2 години говорим за медийни войни.

„Истинският сблъсък през 2012 г. се проведе между старите и новите медии. Това е централното събитие на 2012 г., което промени значително състоянието на медийната среда. Публиката се разпадна на две ясно обособяващи се групи – едната се информира в традиционните медии, а другата – в Интернет", каза експертът.

„68% от българите ползват Интернет. Около 2 300 000 души в България са във Фейсбук. Всичко това е и предпоставка за намаляващо доверие в традиционните медии, особено сред по-младите", заяви експертът.

Споасов посочи, че се забелязва тенденция към уеднаквяване в отразяването в традиционните медии и че влиянието на блоговете и социалните мрежи вече е налице.

От фондацията са изследвали отношението на 7 национални всекидневника към партии, политически лица и събития. Разгледани са общо 58 440 материала.