Опозицията обвини ГЕРБ, че са махнали думата „просвета” от образователния закон

Обсъжданият на второ четене Закон за училищното и предучилищното образование предизвика остри спорове между депутатите за името му.

След половинчасов спор направените предложения от опозицията бяха отхвърлени и парламентът прие заглавието Закон за училищното и предучилищното образование, предаде Информационна агенция „Фокус“.

Зам.-председателят на ДПС Лютви Местан поиска законът да се казва Закон за предучилищната и училищната просвета, изтъквайки, че този закон отменя действащия и до днес Закон за народната просвета.

„Голямата драма във връзка с наименованието е, че ние днес се отказваме от най-българската дума – „просвета“. Няма друга държава, която да има толкова красива дума, която така добре да характеризира събирателния образ на един народ. Трябва да си дадем сметка коя дума най-точно отразява народопсихологията. Не се притеснявайте от етническата ми принадлежност и ако имате макар и малко политическа доблест, приемете предложението ми“, каза Местан.

Депутатът от „Атака“ Павел Шопов подкрепи Местан, добавяйки, че думата „просвета“ е по-подходяща. Той припомни, че преди министерството на образованието се е наричало Министерство на просветата.

Валентина Богданова от БСП пък поиска името на образователния закон да се промени на Закон за училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка.

Тя коментира, че предишният парламент е приел Национална програма със същото заглавие „за училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка“, и поясни, че децата на възраст между три и шест години не се образоват, а се възпитават и подготвят.

Депутатът Галина Банковска от ГЕРБ обаче заяви, че експерти, академици и преподаватели са подкрепили наименованието на закона.

От ГЕРБ контрираха още, че по логиката на опозицията военното министерство трябва още да носи името Министерство на войната.

Според управляващата партия българският език има много красиви думи, но просветата не касае образованието.

Йордан Андонов заяви, че човек може да се просвещава не само в училище, но и в различни културни институции като библиотеките, докато законът се фокусира само върху образованието в училище.

Мнозинството отхвърли и искането на „Атака“ законът да се казва Закон за предучилищното и училищното образование и възпитание.

Участниците в образователния процес са децата, учениците, педагогическите специалисти и родителите, записа парламентът, добавайки и институциите в системата - детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена.

Според Ивелин Николов от БСП е абсурдно понятието „учител“ да се среща само веднъж в образователен закон, а като цяло той да се нарича „педагогически специалист“.

От левицата се възпротивиха и на премахването на областните ресурсни центрове, защото ощетявало децата със специални образователни нужди.

Междувременно 20-ина родители се събраха пред сградата на парламента, протестирайки срещу въвеждането на задължителнлната предучилищна подготовка от четиригодишна възраст и санкциите срещу родители, които отглеждат сами децата си, както и срещу алтернативните форми на държавното образование, предаде БТА.

Зам.-председателят на Националната мрежа за родители Николай Дренчев заяви, че с това задължение при недостига на места в детските градини се създава абсурдна ситуация.

Според него с тази промяна може родителите, които искат да отглеждат децата си вкъщи, да бъдат принудени да изместят деца, чиито родители нямат алтернатива.

„Искаме да имаме право на избор“, заявиха родителите, посочвайки, че всеки родител има право да обучава детето си по системи, която предпочита, и с темпо, което прецени, че е подходящо.

Родителите искат също да бъдат позволени алтернативни форми на детските градини, като например родителските кооперации.