Спас Ташев с английско издание на книгата за мекедонските и беломорските евреи

На 19 декември се състоя официалното представяне на английското издание на книгата на демографа Спас Ташев „Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове“.

В изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ се събраха представители на европейски посолства в София, интелектуалци, историци и политици.

Англоезичната версия на „Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове“ представлява разширен вариант на българското издание, чийто тираж вече е изчерпан.

В част от използваните доклади е отбелязано, че депортацията на евреите ще се извърши „със специални влакове, които ще дойдат от Райха“, а беломорските евреи са извозени от Лом до Виена с три югославски и един германски параход.

Според същите доклади македонските и беломорските евреи са поети от германските власти още в Скопие и Лом и те са тези, които извършват депортацията. В книгата са включени и документи, от които е видно, че българските полицейски части в „новите земи“, които организират и провеждат вдигането на евреите от домовете им, се намират под върховното германско ръководство.

Книгата бе представена от Станимир Илчев, който е спонсор чрез групата на либералите и демократите в Европейския парламент.

Според Илчев най-голямото достойнство на книгата на Ташев е, че авторът борави само с факти и доказателства, които са горчиви и жестоки, и сред тях се е зародила неприятна политическа митология. Книгата не манипулира, не интерпретира, а показва фактите такива, каквито са, подчерта Илчев.

Книгата осветява случилото се и посочва тънката граница между възможното и невъзможното в политиката тогава.

Авторът Спас Ташев подчерта, че някои от включените в книгата документи от фактологията трябва да преминат в раздела за митологията. Той даде за пример предоставените му документални кадри от македонската национална телевизия, за които се твърди, че отразявали депортацията на евреите от германски войници, но с вагон с надпис БД, който бил част от надписа БДЖ.

Ташев приел това твърдение за достоверно и затова включил кадъра в книгата. Преди няколко месеца обаче, при анализ на надписа, извършен от специалисти по история на БДЖ, се установило, че първоначалната информация не отговаря на истината.

Още по-голяма била изненадата, когато бил изследван надписът върху вагона в Музея на Холокоста в Скопие, който носи абревиатурата БДЖ и за който се твърди, че е използван при депортацията.

Оказало се, че въпросното лого във вид на стилизирано крило е създадено едва през 1964 г., т.е. през 1943 г. не е съществувало.

След като авторът оповестил тази информация за извършената манипулация в свой доклад през ноември 2012 г., управата на Музея на Холокоста в Скопие заличила логото под формата на стилизирано крило и поставила надпис БДЖ и BULGARIA във вида им, както са се изписвали през 1943 г.

По време на представянето Ташев съобщи, че през последните два месеца е проучвал в различни български архиви въпроса за съдбата на имуществото на евреите от „новите земи“.

Според него е безспорен фактът, че българските власти през 1943 г. са отчуждили това имущество, но при изтеглянето на българската администрация от там през септември 1944 г. по-голямата част от него останало.

Поради тази причина например Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) се ангажирало с изработването на закон, който да регулира отношенията с новите собственици.

Относно пренесената от него част в България, съгласно чл. 11 от споразумението за примирие, българските власти се задължавали да го върнат на собствениците му, което и станало през 1945 и 1946 г.

Освен на английски, през 2012 г. книгата бе издадена и на испански език под формата на седмични притурки от „Еврейски всекидневник" в Мексико и в бюлетина на сефарадската общност в Аржентина.