Над 80% от българите смятат, че корупцията е завладяла държавата

През 2023 г. административната корупция в България достигна трети връх за последните две десетилетия, като при 30% от гражданите и ¼ от компаниите има засилен корупционен натиск и повишено лично участие в корупция. Това стана ясно при представянето на доклада от д-р Тодор Галев, директор по научната дейност от Центъра за изследване на демокрацията на тема "Завладяната държава: В търсене на антикорупционни резултати". Докладът бе представен в Дома на Европа в София.

1 600 000 граждани са се оплакали, че са участвали в поне една корупционна сделка, 114 788 пък са компаниите, които твърдят, че са участвали в корупция. 2 777 души твърдят, че са наблюдавали досъдебно производство за корупция през 2022 г. 848 са новосъздадените досъдебни производства през 2022 г., а 332 са лицата по внесени в съда прокурорски актове. 227 са лицата, осъдени и санкционирани с окончателен съдебен акт през същата година.

Липсата на резултати в редица знакови случаи на завладяната държава става още по-тревожна на фона новите данни за търговия с влияние в съдебната система, както и от неработещите регулаторни и специализирани антикорупционни институции.

Докато в началото на 2000-та година се наблюдаваше тенденция към намаляване на административната корупция, то след 2011 г. тази тенденция се обърна и нивата на корупция се повишиха - отначало бавно, а след това достигнаха своя връх през 2014 г. и оттогава остават сравнително високи. Нов връх беше достигнат през 2023 г., като 35% от гражданите съобщават, че през предходната година им е бил искан подкуп, а 30% са участвали в корупционни сделки - стойности, сравними единствено с нивата на корупция през 1999 г. и 2014 г.

67% от гражданите пък са на мнение, че корупцията не може да бъде съществено ограничена по никакъв начин.

Малките предприятия с персонал между 10 и 49 души са най-склонни към даване на подкуп - 35% от тях споделят, че са участвали в корупционни сделки. Обществените поръчки са значителна част от проблема, като 55% от компаниите, участвали в търгове, са убедени, че корупцията им е попречила да спечелят договор. През 2023 г. делът на българските предприятия, които смятат, че корупцията при обществените поръчки, управлявани от националните органи, е широко разпространена, е третият най-висок в ЕС, а делът при управляваните от регионални и местни органи - вторият най-висок.

Ръководителят на представителството на Европейската комисия у нас Йорданка Чобанова добави, че зачитането върховенството на правото е от съществено значение в ЕС. Идеята за борбата с корупцията не идва от Брюксел, а това е желанието на обществото, напомни Чобанова.

81% считат, че корупцията е широко разпространена в държавата. Дългогодишният проблем с липата на резултати при наказателното преследване и дела за присъди за корупция по-високите етажи на властта продължава да съществува, изтъкна Чобанова, цитирана от news.bg.

Председателят на Центъра за изследване на демокрацията Огнян Шентов призова да се насочи фокусът върху противодействието на стратегическата корупция в България.

Руслан Стефанов, програмен директор в ЦИД заяви, че корупцията е проблем там, където има концентрация с власт и е проблем за развитието на страната.

Други изводи от доклада на ЦИД

Отслабена е способността на България да гарантира икономическата сигурност срещу стратегическа корупция, която Русия използва като инструмент за натиск в Европа. Защитата на демокрацията в страната изисква да се даде приоритет на две паралелни политики: разкриване противодействие на механизмите, чрез които Кремъл подхранва политическата корупция и по-ефективно прилагане на мерките срещу изпирането на пари с акцент върху незаконните финансови потоци в енергийния сектор;

Тъй като прилагането на антикорупционното законодателство в страната е неефективно и избирателно, е необходимо да се използва мандатът на Европейската прокуратура, като той следва да бъде разширен, за да обхване и нарушенията на санкциите на ЕС срещу Русия;

Антикорупционните реформи трябва да станат действителен, а не декларативен приоритет за правителството. Неотдавнашните изменения на Конституцията имат потенциала да засилят съдебната и политическата отчетност. Необходим е рестарт на контролната система от регулаторни и правоприлагащи органи;

Стратегическата корупция и завладяването на държавата са предизвикателства за целия ЕС, като България едва ли ще може да бъде посочена като най-големия нарушител. ЕС значително трябва да увеличи усилията и капацитета си за справяне с тях чрез изграждане на коалиции за стратегическо противодействие на корупцията. Битката срещу нарастващия глобален авторитаризъм може да се спечели само чрез активното участие на реформатори-политици, гражданското общество, частния сектор и международните партньори.