Как можем да оцелеем при удар от мълния в главата?

Вероятността да бъдете ударени от мълния в САЩ през дадена година е около 1 на 1,2 милиона. По данни на Националната метеорологична служба на САЩ този процент намалява до 1 на 15 300 през целия ви живот, ако приемем, че доживеете до 80 години.

Въпреки че все още е много малко вероятно, може да искате да знаете как други хора са оцелели след удар от мълния, за всеки случай.

Отговорът: Може би имате по-голям шанс да оцелеете при директен удар на мълния в главата, ако главата ви е мокра.

Екипът е бил заинтригуван от данните за хора, оцелели след директен удар на мълния в главата. Въпреки че процентът на оцеляване е по-нисък, отколкото при хората, които са били ударени от друго място, изглежда, че хората са оцелели, като общият процент на оцеляване след удар от мълния е между 70 и 90 %. Екипът си задава въпроса дали високата степен на оцеляване може да се дължи на водата по кожата на хората.

"Въпреки другите влияещи фактори, може да се предположи, че образуването на повърхностна светкавица по човешкото тяло е съществена причина за това как хората могат да оцелеят след удар от мълния, ако не могат да влязат на закрито, когато гръмотевиците се разразяват", обяснява екипът в своето изследване.

"Повърхностната светкавица се определя като път на разряд по външната кожа, причинен от висока разлика в напрежението между входната и изходната точка на тока по тялото. В случай на повърхностна светкавица [...] най-голямата част от тока на мълнията протича в канала на светкавицата извън човешкото тяло и само няколко ампера в човешките тъкани, както е показано от теоретични изследвания и от експерименти с фантоми."

Въпреки че светкавиците могат да подпомогнат оцеляването, предишни изследвания не са разглеждали как дъждът може да повлияе на образуването им и са създали "фантоми" на човешки глави, за да проверят това сами.

Двете глави, съдържащи три слоя, представляващи скалпа, черепа и мозъка, и изработени от материали, предназначени да имитират човешка тъкан, са подложени на 10 високоволтови електрически заряда всяка - едната, докато е суха, а другата, след като е напръскана с леко солен разтвор, имитиращ дъждовна вода.

По-голямата част от електрическия ток - между 92 и 97 % - преминава през външната повърхност на двете фантомни глави, но екипът открива реални разлики в това колко от тока прониква в слоевете на главата. Въпреки че в слоя на скалпа на мократа глава попада по-голямо количество заряд, мозъчният слой поема с 13% по-нисък среден електрически ток и с 33% по-малко енергия в сравнение със сухата глава.

Съществуват значителни разлики и в уврежданията на фантомните глави, като повече увреждания са настъпили при сухите глави. Екипът отбелязва редица ограничения на изследването, включително това, че черепите не са били покрити с коса (може би това важи само за плешивите хора?) или други облекла за глава, както и че истинските удари на мълнии биха предизвикали по-високи амплитуди. Въпреки това резултатите са интригуващи и са основа за по-нататъшни изследвания.

"Нашите експерименти върху фантоми на човешки глави предоставят практически доказателства за теоретично постулирания ефект, че мократа от дъжд кожа може да има по-добро защитно поведение при удар от мълния, отколкото сухата кожа", казва екипът в своята дискусия. "Очакваме подобни ефекти в случай на реални удари на мълнии в хора по време на валежи при гръмотевични бури."