Bloomberg >> Часът на отчаянието за Украйна: Виновни ли са САЩ за проблемите на Киев?

Украйна е изправена пред мрачна 2024 г. Положението на бойното поле е в задънена улица. Нейните градове са подложени на брутални руски атаки. Решителността на нейните западни партньори може би отслабва. Това не е резултатът, от който Украйна и нейните поддръжници най-много се страхуваха, когато Русия нахлу за първи път - но не е и това, на което се надяваха, след като Киев устоя на първите атаки и предприе офанзива.

Продължителният конфликт повдига тревожен въпрос - дали, ако САЩ бяха избрали друго поведение през първите две години от войната, Украйна щеше да е в по-силна позиция днес?

Въпросът е важен сега, защото в момента всичко зависи от това каква стратегия да изберат Вашингтон и Киев за битките, които предстоят. Отговорът, уви, е сложен.

Стратегията на президента Джо Байдън със сигурност не беше оптимална. Но фундаменталната промяна на траекторията на войната почти сигурно би наложила Америка да се подложи на по-високи рискове от ескалация – и да го направи, когато имаше само ограничена способност да предвиди реакцията на руския президент Владимир Путин.

Всяко упражнение на тема „какво би могло да бъде“ трябва да започне с признание, че войната в Украйна не трябваше да се развие толкова добре. Повечето наблюдатели вярваха, че руските сили бързо ще влязат в Киев през февруари 2022 г. Тази атака се провали поради лидерството на украинския президент Володимир Зеленски, храбростта и сплотеността на украинското общество, оръжията и разузнаването, които Вашингтон и други страни осигуриха на Киев, както и погрешните стъпки на руския режим, който нахлу с половинчат план, защото очакваше половинчата съпротива.

След като руското нападение затъна, Украйна постепенно взе инициативата. Последвалата контраофанзиви — подпомогнати от щедра, но внимателно калибрирана западна подкрепа — върнаха пренатоварените руски сили около Харков и Херсон в края на 2022 г., но не успяха да пробият по-добре подготвените отбранителни линии на Москва на изток и юг през 2023 г.

Някои от критиците на Байдън обвиниха администрацията му, че не прави повече и по-бързи действия. Според този аргумент САЩ и техните съюзници трябваше бързо да осигурят на Украйна повече танкове, повече ракети с голям обсег, по-модерни самолети и повече бойно инженерно оборудване. Ако го бяха направили по-рано — вместо да трупат запаси — може би Украйна щеше да удари по-силно и по-рано, провеждайки решително контранастъпление, когато армията на Путин беше най-слаба.

Аргументът е верен до известна степен. Повече ракети с голям обсег (като ATACMS) щяха да позволят на Киев систематично да се прицелва в окупирания от Русия Крим, логистичната база за силите на Москва в Южна Украйна. По-добре оборудвани украински военновъздушни сили, подсилени с американски F-16 и излишни МиГ-ове от съветската ера от източноевропейски страни, може би щяха за неутрализират смъртоносните хеликоптери на Русия; по-ранните доставки на спорните касетъчни боеприпаси щеяхада дадат на Киев по-голяма огнева мощ от началото на миналогодишната контранастъпление; предоставянето на повече бойно инженерно оборудване можеще да увеличи способността на Украйна да пробие руските защитни линии.

Разбира се, нито едно оръжие не е решаващо. Но Вашингтон и неговите съюзници можеха да направят повече, чрез набор от взаимно подкрепящи се способности, за да укрепят позицията на Украйна и да ѝ помогнат да си върне допълнителни територии.

И все пак не трябва да приемаме този аргумент докрай. Доставката на някои жизненоважни оръжия, като 155-милиметрови артилерийски боеприпаси, беше ограничена най-вече от лимитите на свободните световни запаси - не от ограниченията на американската щедрост. Не е ясно дали широката контраофанзива можеше да дойде по-рано от пролетта на 2023 г. — до този момент руснаците се окопаваха — защото украинската армия беше изтощена от комбинацията от отчаяна отбрана и принудено настъпление през 2022 г.

Когато това контранастъпление наистина дойде, провалът му отрази дълбоки слабости на украинската армия - включително неспособността ѝ да извършва сложни, многоетапни операции - толкова важни, колкото и всеки недостиг на помощ.

Украйна щеше да е изправена срещу предизвикатеството да настъпва на територия, държана от по-силен враг. Което повдига по-малко обсъжданата, но потенциално по-решаваща съпоставка: Ами ако САЩ бяха заплашили сами да изгонят силите на Путин?

Когато руските сили зациклиха извън Киев през март 2022 г. Вашингтон можеше да даде ултиматум на Путин: Изтеглете силите си там, откъдето тръгнаха, или ще се изправите пред военната намеса на Запада, водена от Съединените щати. В този момент армията на Путин беше изключително уязвима: дългите километри колони от техника щяха да станат цели за американските въздушни сили. Путин щеше да се изправи пред възможността армията му да бъде изкормена.

Ако тази стратегия изглежда немислима - Байдън отхвърли нещо подобно от самото начало - това е, защото би изисквало значително по-висок риск от конфронтация с Русия. По-специално, това би включвало известен риск от ядрена ескалация, като се има предвид, че Путин вече беше сигнализирал намерението си да използва руския ядрен арсенал, за да държи Запада на разстояние.

Може би Путин блъфираше; това, което той в крайна сметка би направил, ни е неизвестно. Но тази съпоставка илюстрира нещо важно за стратегията на САЩ в Украйна.

Повече помощ, по-рано, щеше да е по-добре - но няма гаранция, че щеше да доведе до решителна украинска победа. Най-добрата гаранция за този резултат би била заплахата с пряка военна намеса, стратегия, която на практика никой не искаше да следва, защото рисковете бяха толкова очевидни и, потенциално, толкова сериозни. Всъщност това би изисквало Байдън да пресече по-агресивно червените линии на Русия точно в момента, когато несигурността относно отговора на Путин беше в своя пик.

Сега знаем, че Путин се е колебаел да се конфронтира директно със Запада или да използва ядрени оръжия в Украйна: той не го направи дори когато армията му се разклащаше в края на 2022 г. Но беше по-трудно да се знае това, за разлика от простото твърдение в началото на конфликта, когато събитията бяха най-нестабилни и различна стратегия на САЩ можеше да има най-голям ефект.

С оглед на трудния път, който предстои, може би Байдън трябваше да избере различна стратегия. Но вземането на правилните стратегически избори в бъдеще също изисква сериозно справяне с ограниченията и слабостите на пътищата, които не са били използвани в миналото.

Хал Брандс е колумнист на Bloomberg Opinion и изтъкнат професор в Училището за напреднали международни изследвания на университета Джон Хопкинс. Брандс е също така старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество, съавтор на "Опасна зона: предстоящият конфликт с Китай" и член на Съвета за външна политика на Държавния департамент.

Автор: Хал Брандс, "Блумбърг"

Превод и редакция: Епицентър.БГ