БАН: Близо 40% от българите са енергийно бедни към 2021 година

Около 2 млн. и 830 хил. души са енергийно бедните българи. Това показват изчисленията, които са правени от Националния статистически институт и Агенцията за устойчиво енергийно развитие по новата методика и дефиниция, която се прие преди 2-3 седмици в Закона за енергетиката (ЗЕ). Това каза пред БТА доц. д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН) по повод предстоящата либерализация на пазара на електроенергия, която е предвидена в промените на Закона за енергетиката за битовите потребители.

Измененията в ЗЕ предвиждат Националната електрическа компания (НЕК) от 1 юли 2024 г. да престане да бъде обществен доставчик. Регулираните цени за крайните битови потребители ще се прилагат до 31 декември 2025 г. Предвидена е възможност за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 г.

По думите на доц. Пенева е възможно броят на енергийно бедните да е по-малък, защото става въпрос за един персонализиран доходен критерий, а не общ за всички, както е официалната линия бедност. "Възможно е да има вариации, но въпреки всичко е голям процент - около 35-40 процента и това е правено при цени от 2021 г.", коментира тя. Според нея доходният критерий по новата дефиниция би следвало да се качва с цените, ако те се повишават или да пада, ако те се понижават.

"Енергийната бедност трябва да се свързва основно с енергийния разход", счита доц. Пенева. Тя уточни, че има и доходна бедност, която се обуславя от други фактори - от икономиката, от заетостта, от структурни проблеми. Енергийната бедност основно се отнася до тази част, която е свързана с енергийния разход и той трябва да намалява. "У нас той е много висок, защото имаме нисък старт на енергийна ефективност. Оборудването, което ползваме, също е доста старо. Хората се отопляват основно на дърва и електричество", коментира икономистът. Теодора Пенева е на мнение, че трябва да се върви към намаляване на нуждите от енергия с дългосрочни мерки.

По думите й тези 2,8 млн. българи през 2021 г. са имали доход под 722 лева, тоест се оказва, че у нас почти няма средна класа. Според нея държавата може да се справи, ако иска, защото има нужните инструменти за това. От Института за икономически изследвания при БАН са написали много становища, доклади, статии. Затова държавата знае нужните стъпки как да се справи в тази ситуация, изтъкна тя.