Шпионски мрежи от Студената война доставят чипове на Кремъл

Шпионски мрежи от Студената война доставят чипове на Кремъл
A A+ A++ A

Русия поддържа тайни контакти с мениджъри на западни фирми, чрез които успява да си осигурява доставки на чипове и други критични електронни компоненти.

Точно такава е историята на френския бизнесмен Марк Роки, който в момента е изправен пред съдебно дело във Франция заради дейността на управляваната от него компания Ommic, пише Financial Times.

Самият Роки разказва, че бизнесът му минавал през руски гражданин, който той познавал само по малко име - Максим.

Французинът отдавна знаел, че неговият бизнес партньор купува микрочипове от името на руско държавно предприятие и че използва мрежа от посредници, за да ги изнася от Франция за Русия.

Освен това знаел, че Максим работи от името на държавния изследователски институт Исток. Това, всъщност, е руска държавна технологична компания, която произвежда системи за електронна война за руската армия.

Днес Ommic е затворена, а Марк Роки очаква съдебния процес във Франция, след като беше обвинен през март.

Той отрича обвиненията в издаване на технологични тайни на чужда сила, които биха могли да навредят на националния интерес, износ на стоки с двойна употреба за Русия и представяне на фалшиви документи.

Според френските власти, човекът, който организира цялата схема, е Максим Ермаков. Той е санкциониран от правителствата на САЩ и Обединеното кралство като част от мащабна операция срещу мрежите, които разузнавателните служби на Москва използват, за да доставят модерни западни технологии за военната машина на президента Владимир Путин.

Историята му обаче илюстрира колко трудно е за западните правителства да се справят с мащабните контрабандни операции на Кремъл и да предотвратят използването на западни технологии от руската индустрия и армия.

Специализираните микрочипове, като високоефективните интегрални платки от галиев нитрид и галиев арсенид, направени от Ommic, са жизненоважни за военните производители, като Исток.

Според френското издание Le Parisien, висш служител на френската отбрана е казал на разследващите, че чиповете са "чувствителна стратегическа технология".

Как работят схемите?

Съзнавайки, че собственият ѝ производствен капацитет изостава от западния и азиатския още от изобретяването на първите чипове в края на 50-те години на миналия век, Русия, още като част от Съветския съюз, се насочва към придобиването на чуждестранни компоненти.

И заради разпоредбите, забраняващи износа на голяма част от технологиите с „двойна употреба“ (части, които имат цивилни и военни приложения), стратегията на Москва обикновено включва контрабанда, според професора от Tufts University Крис Милър.

"Руското правителство взе решение преди няколко десетилетия, че ще разчита на контрабандна технология за някои от най-чувствителните си отбранителни приложения, защото би било твърде скъпо да ги произвежда в страната и би било немислимо, от военна гледна точка, да мине без тях“ казва Милър,

След като Путин нахлу в Украйна през 2022 г., разпространението на дронове и друго оборудване за наблюдение на бойното поле направи електронната война още по-важна.

И докато Западът удвоява усилията си да държи ключови компоненти извън ръцете на Русия, хора, като Ермаков, търсят начини да останат "в играта".

Ролята на хора като него традиционно се поема от офицери от руското разузнаване - наследство от начина, по който съветските шпиони изграждат мрежите си, за да заобиколят контрола върху износа.

Неговата многостранна мрежа е имала присъствие в Ирландия, Франция, Дубай, Германия, Сингапур, Китай, Турция, Гърция и Сърбия, като някои части от нея датират още от 90-те години. Когато има съмнения относно безопасността на един маршрут, участниците превключвали на други.

"Както можем да видим от обвиненията на френското Министерство на правосъдието, насочени към руските мрежи, руснаците разбират контрола върху износа и регулациите – те знаят какво е законно и какво не е законно.

Те са много добри в използването на дистрибуторски мрежи за създаване на прикрити компании“, казва Томас Крюгер, бивш директор по стратегическа търговия и неразпространение на оръжия в САЩ Съвет за национална сигурност.

И въпреки че мрежата на Ермаков е идентифицирана, тя все още е активна и купува оборудване за подкрепа на руската армия.

Ирландската връзка

Научният шпионаж отдавна е основна мисия за руските разузнавателни агенции. Първите съветски ядрени оръжия са създадени с помощта на информация, открадната от агенти, проникнали в американския проект Манхатън през 40-те години на миналия век.

По-късно, след като Съветският съюз разбира, че няма шанс да настигне западното производство на микрочипове, програмата се разширява още повече.

Стотици офицери от разузнаването, чийто технически отдел става известен като "Линия X" , са изпратени по целия свят, търсейки начини да откраднат части и технологии за съветската индустрия.

До края на 80-те години първите пробиви на капитализма в Русия започват да отварят пътища за съветските предприятия да придобиват западни технологии на свободния пазар, а и за западните бизнесмени, които искат да ги продават на Москва.

Привлекателността на руския пазар кара ирландецът Денис Сугрю, който ръководи компания, произвеждаща електронно тестово оборудване, да направи първото си посещение в Съветския съюз през пролетта на 1989 г.

Чрез брат си Еоин, който го запознал с няколко руснаци, Сугрю постетил държавно съоръжение за микроелектроника с надеждата да сключат сделка за съвместно разработване на продукти.

Ирландецът бил въведен в стая с дървена ламперия, за да се срещне с директора на компанията, който седял зад внушително бюро с осем различни на цвят телефона.

След като сключили сделката, директорът го попитал дали би искал "малко освежаване", спомня си по-късно Сугру в мемоарите си, които сам публикува.

"Аз приех. като си мислех за нещо като кафе и бисквити", пише Сугрю в своите мемоари. Вместо това бил отведен на маса, отрупана с чинии с руски деликатеси.

"Пред всеки стол имаше бутилка водка. Моята се изпразни до следобед, а самият обяд приключи в късните часове на вечерта", пише още бизнесменът.

Това, което преживява Сугрю, работейки в производството на електроника в Русия, му показва защо са били необходими операциите на "Линия X".

"Работата със съветски компоненти беше експериментална и в крайна сметка се отказахме и използвахме само западни части. Единият проблем обаче беше получаването на компонентите", спомня си той.

Ирландецът наема апартамент в Москва през 1992 г. и сключва брак с жена от Киргизстан, докато братята развиват компанията си Amideon Systems.

Студената война свършва, но някои артикули останават под строг контрол на запад и не могат свободно да се изпращат в Русия. Сугрю научава това от първа ръка през 2005 г., когато ФБР го арестува на летището в Лос Анджелис по подозрение, че е набавил технология за тестване на радиочестоти за руското правителство.

В рамките на няколко месеца обаче случаят се разпада и ирландецът е освободен, след като плаща глоба за нарушаване на митническото етикетиране.

В мемоарите си „Руснаците идват“ Сугрю твърди, че е успял да докаже, че е искал да провери дали устройството не се нуждае от лиценз за износ, докато купувачът също е цивилна агенция, а не военна.

Според Сугрю, неговата работа не била операция на руското разузнаване, а просто законен бизнес на малка ирландска компания. Той се оплаква, че "никога не получил официално извинение от правителството на САЩ за твърдението, че е бил руски шпионин”.

Мемоарите на Денис Сугрю не са бестселър, а руският им превод е свален само от шестима читатели в приложението Bookmate. А единственият, който ги прочита до край, е потребител с прякор "Monar4" - Максим Ермаков.

Движението на чиповете

По време на ареста си през 2005 г. Денис Сугрю почти със сигурност вече е бил "на радара" на Ермаков.

Същата година неговият брат Еоин е съавтор на академична статия с Ермаков за „последните разработки в стандартите за изпитване на мълнии за самолети и авионика“. Двамата мъже са служили заедно в комисия на индустриален симпозиум през 2007, 2008 и 2009 г.

Не е ясно кога са започнали бизнес отношенията им, но до 2013 г. митническите регистри показват, че Ермаков и семейство Сугрю са работили заедно за руската отбранителна компания Исток.

Създадена през 1943 г. за разработване на радарни компоненти за съветската армия, днес тя произвежда произвежда заглушители за блокиране на сателитни сигнали и отскоро работи за подобряване на точността на Glonass - руската версия на GPS.

Компанията е част от Ростек - разрастващия се конгломерат на отбранителната индустрия на Русия, чийто дългогодишен главен изпълнителен директор Сергей Чемезов е служил в КГБ в Дрезден заедно с Путин.

Исток се управлява от военни служители, а изтекли руски бази данни показват, че Александър Вялов, ръководител на логистиката и доставките на Исток, е декларирал в официални формуляри, че е работил за 22-ри Централен изследователски институт - военнотехнологична институция към руското министерство на отбраната.

Ролята на Ермаков е по-малко ясна. Той няма публична връзка с Исток. Неговата трудова история показва как преминава от една малка компания в друга, изграждайки мрежа от контакти в областта на електрониката.

Но данните на руската полиция разкриват, че по време на пандемията Ермаков е казал на полицията, че е работил в Исток. Документите, цитирани от FT, също показват, че ключовият контакт на Ермаков в компанията е Вялов.

Работата, която върши Ермаков, изглежда доходоносна. Акаунт в Instagram, който изглежда принадлежи на съпругата му, предполага, че семейството му се наслаждава на ски ваканции в Австрия и плажни екскурзии в Португалия и Малдивите.

Той съдържа и връзка към статия в лайфстайл списание за техния дом, преустроен чрез обединяване на два съседни апартамента.

Как санкциите срещу Русия усложняват бизнеса?

Когато Исток започва да поръчва усилвателни чипове от Ommic през 2013 г., френската компания е в лошо състояние. По-късно съдът ще забележи, че компанията с 95 служители и приходи от около 15 милиона евро годишно е имала големи текущи разходи и скъпи офис помещения.

Ommic има дългогодишна връзка с Исток, датираща от 2004 г. Преди това производителят на чипове получава лицензи, позволяващи техническо сътрудничество.

Бизнесът с чипове е истинска златна мина за Ommic, но бързо се превръща в проблем, когато през 2014 г. Путин анексира Крим от Украйна.

В отговор САЩ и ЕС засилват санкциите срещу Кремъл и контрола върху износа с цел да ограничат руската отбранителна индустрия, което засяга много от продуктите на Ommic.

Френската компания обаче не може да си позволи да загуби руските си клиенти. Основният ѝ бизнес е губещ, но продажбите за Исток са печеливши, което принуждава Марк Роки да заздрави отношенията си с руснаците, въпреки санкциите.

В началото на 2015 г. руската държавна компания подписва договор с привидно независима компания, наречена Fly Bridge, за да осигури потока от чипове от Ommic.

След това Fly Bridge се обръща към Amideon Systems (компанията, основана от братята Сургю), които купуват чиповете и ги изпращат в Русия чрез дъщерно дружество на Amideon в Обединените арабски емирства.

До 2018 г. компаниите на Amideon са доставили на Fly Bridge чипове Ommic за 4.6 милиона долара. По-късно Роки обяснява на следователите, че Исток плащали на Fly Bridge, които, от своя страна, плащали на Amideon, а те уреждали фактурите на Ommic.

Целият процес е операция на Ермаков. Той е главен изпълнителен директор на Fly Bridge, преди да се премести през 2014 г., в процеса на прекъсване на всички очевидни връзки между него и мрежата.

Но съсобственик на Fly Bridge, а по-късно и единствен собственик, е Анна Лужанская. Преди това тя е използвала друго фамилно име - Ермакова, което предполага, че е в някакви роднински връзки с руския бизнесмен.

Компанията изглежда съществува единствено, за да изпълнява задачи за Исток. Руските публични регистри показват, че е спечелила 23 търга, като всички за проекти, свързани с Исток. И също така доставя целия си внос от ирландските контакти на Ермаков в Amideon Systems.

Ефектът от използването на тези допълнителни компании за преместване на чиповете е да се прикрие крайният купувач на стоките и проследяването им да бъде по-трудно за западните правителства и служби.

От 2018 г. стоките започват да поемат по по-заобиколни маршрути. Част от чиповете на Ommic се изпращат в Русия през Китай. По-сложното маршрутизиране обаче усложнява изпълнението на операцията.

Въпреки че списъкът на ЕС със забранени артикули с двойна употреба се прилага в целия блок, държавите-членки носят индивидуална отговорност за нарушенията, а това създава 27 потенциални пропуска, които руското разузнаване може да използва.

"Държавите членки понякога не са склонни да използват цялата строгост на контрола върху износа като наказателна мярка, защото това е единственият политически инструмент, който има обратен ефект върху техните индустрии. Вие основно ограничавате собствените си компании да правят пари“, казва Томас Крюгер.

А други просто им липсват ресурсите, за да се справят, добавя той.

Примката се затяга

Въпреки нарастващата сложност на операцията, френските митнически власти стават подозрителни към Ommic, а през януари 2021 г. е заловен един от нейните пакети.

Според документацията на Ommic и документите, изпратени с артикулите, микрочиповете не са от висок клас и не отговарят на критериите да бъдат считани за стока с двойна употреба.

След тестване обаче френските власти стигат до извода, че компанията омаловажава истинските възможности на чиповете. Компонентите, предназначени да бъдат изпратени до Русия през Китай, са с много по-високи спецификации, отколкото компанията твърди.

Дори след приключването на следствието, митническите служители засичат подобни пратки, изпращани за Русия през Италия.

Пратка с фалшифицирана документация е заловена от полицията и през юли 2021 г. на път за Литва, изпратена под фалшивото име „Роман Кошовий“. Освен това пратката е изпратена от адреса на дъщерята и зетя на Марк Роки, управителят на Ommic.

Малко преди това Роки дава на зет си 30 000 евро, за които твърди, че това нямат връзка с бизнеса и са предназначени за покупка на къща.

През март 2023 г. френското правителство конфискува акциите на Omnic и към днешна дата тя вече е затворена. Отношенията ѝ с Китай чрез голям китайски акционер представляват особено опасение за френските власти.

След като започва разследването на компанията, става ясна и причината за финансовата ѝ слабост, поради която тя разчита изцяло на руската подкрепа. Компанията, всъщност, губи пари, продавайки чипове на цени под пазарните на китайски купувачи.

С това една част от мрежата на Ермаков спира работа. Компаниите на Amideon също преустановяват дейността си.

Но Ермаков изглежда е успял да постигне сериозен успех. Източници, запознати с френското разследване, казват, че според полицията, над 13 500 чипа са били изпратени в Русия с помощта на фалшифицирани митнически документи само през 2021 г.

Френските власти откриват фактури за общо 34 000 чипа на стойност 4.5 милиона евро.

Разследващите намират и фактури за 6.6 милиона евро, които, според тях, са свързани със споделено изследване на чувствителната технология за галиев нитрид между 2015 г. и 2021 г. - нещо, което самият Марк Роки отрича.

Мрежата е ударена, но не унищожена

След началото на руската инвазия в Украйна миналата година, операциите, като тази на Ермаков, са изправени пред по-голям контрол от страна на западните правителства.

В същото време, руската отбранителна индустрия се нуждае от високотехнологични компоненти, като микрочиповете на Ommic, повече от всякога, а получаването им никога не е било по-трудно.

Но Исток и Ермаков все още са активни. Руската държавна компания разкрива, че произвежда ново оборудване за руската армия, включително и чисто нова електронна система за управление на запасите от оръжия.

Публичните регистри показват, че компанията е работила върху обновяването на някои от своите сгради и използва нови клонове на мрежата на Ермаков, за да набавя доставки, които биха били полезни за това усилие.

От началото на войната Исток е внесла материали за 8.5 милиона долара чрез дъщерно дружество на Fly Bridge.

Тази компания - Citi, внася специализирано оборудване, използвано за среда без прах и статично електричество, необходима за работа с електроника от висок клас, специализирани устойчиви на статично електричество подови панели, въздушни филтри и климатици.

По-голямата част от това оборудване е посочена като сръбско производство от местна компания, съсобственост на Fly Bridge. Но за някои е декларирано, че са внесени в Сърбия от Германия и след това в Русия.

Основният проблем за прилагането на санкциите е фактът, че борбата с мрежите за доставка е като борба с хидра - митичното създание от гръцката митология с много глави.

Мрежовите архитекти като Ермаков могат да използват "компании за еднократна употреба". Докато мрежите бъдат идентифицирани, техните части могат да бъдат унищожени и да се установят нови фронтове.

Мрежите могат също да изграждат постоянни бази в трети страни с по-малко обременяващи режими на санкции, като Сърбия, Обединените арабски емирства или Китай.

Повечето държави нямат ресурсите, способността или желанието на САЩ да преследват нарушенията на контрола върху износа извън собствените си граници.

Органите на реда също не могат да действат, преди контрабандната мрежа да се е задействала. Докато купувачите са направили достатъчно, за да бъдат забелязани, контрабандистите вече са преместили стоките успешно на друго място.

Санкционирането на Ермаков ще затрудни задачата му. Пътуванията му вече ще бъдат по-трудни и той ще трябва да намери нови механизми за логистика. Банките, застрахователите и транзитните компании вече знаят името му.

Това може да е значителен удар, но по-широката мрежа става все по-добра в укриването. И е по-вероятно да премине още по-дълбоко в нелегалност, отколкото да се откаже от основната си роля на контрабандист на технологии за руската военна машина, пише още изданието.

Източник: Darik Business Review

#Кремъл #шпионаж

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »