Драматичните процеси може да доведат на власт евроскептични и пропутински партии в страни от ЕС

Пряка връзка между възродилия се антисемитизъм и миграционния поток към Европа от предимно мюсюлмански държави видя Ленард Шмид. Не само това обаче е причината за все по-осезаемо променящата се миграционна политика на Германия. След като през 2015 година Ангела Меркел отвори границите, нейните наследници в Берлин прозряха, че дори най-голямата европейска икономика се задъхва под тежестта на милионите бежанци от Близкия изток, Афганистан, Африка и Украйна. Недоволството на германците принуди кабинетът Шолц да търси нов подход, без гласно да признава, че е притеснен от растящата подкрепа за крайната десница.

Мисля, че в обозримо бъдеще ситуацията ще се изостри, обясни пред БНР Гералд Кнаус от Европейската инициатива за стабилност.

"В момента наблюдаваме най-голямото преселение на хора след Втората световна война. И причината на първо място е войната на Путин срещу Украйна. Тя далеч не е свършила и не изключвам още стотици хиляди бежанци от там. В същото време броят на мигрантите, които идват в Европа през Средиземно море, продължава да расте.
Към тази картина трябва да добавим политическия аспект. В някои по същество демократични страни членки на ЕС наблюдаваме драматични процеси, които на избори догодина или по-догодина може да доведат на власт откровено евроскептични и пропутински партии. В Австрия това е "Партията на свободата", във Франция е партията на Льо Пен, в Германия - "Алтернатива за Германия" и т.н. Догодина има и европейски избори и такъв рязък завой надясно към крайно дясно, на фона на конфронтацията с Путин и на евентуална изборна победа на Тръмп, може да се окаже опасно.

Но връщайки се на темата "миграция" - не е казано, че броят на хората, които търсят и ще продължат да търсят убежище в Европа, ще продължи да се увеличава, защото преминаването на границата става все по-трудно. Пък и националната политика на страните в ЕС определя колко мигранти ще бъдат приети.

- Реакцията на политиците в голяма част от европейските държави е да затварят границите. В Шенгенското пространство се връща граничният контрол. Исторически погледнато това също не е нищо ново, както пишете в една от книгите си - по време на Втората световна война Швейцария затваря границите и не допуска на своя територия еврейски бежанци. Същото ли се случва и днес?

- Въпросът е в каква Европа искаме да живеем - в Европа, която изхвърля през борда всичките си ценности и се барикадира, затваряйки външните граници? Или все пак ще успеем да ограничим, и дори да изкореним нелегалната миграция, без да се отказваме от идеалите си? Причините за миграция днес не се различават от тези в миналото - война и преследване.

Затова през последните години Европа е приела рекорден брой бежанци - просто около Европа се водят войни. Турция е приела милиони сирийци, защото в съседна Сирия се водеше гражданската война. Сега ЕС е в същото положение спрямо украинските бежанци - Украйна е наш съсед.

- Германия, чиято бивша канцлерка Ангела Меркел отвори границите с прословутото: "Ще се справим" днес очевидно променя либералната си политика по отношение на миграцията, но достатъчно ли е това за да предотврати завоя към крайната десница, за който предупреждавате?

- Не бих искал да предизвиквам излишна паника, но моментът, в който се намираме, е деликатен и ключов. Путин залага много на това Европа да бъде залята от мигранти и това да доведе на власт антиимигрански и антиевропейски партии. Путин имаше пръст в бежанския поток от Сирия към Европа. Сега води брутална война срещу Украйна. Така че трябва да намерим начин да контролираме и да намалим нелегалната миграция, но без да възприемаме "препоръките" на крайнодесните популисти. Защото това, което те предлагат, на практика е отмяна на Женевската конвенция за бежанците и отмяна на записаното в много европейски конституции, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

- Вашата рецепта е споразумения между ЕС и трети страни извън Европа, които да приемат мигранти без право на закрила. Какво точно се има предвид, г-н Кнаус?

- Основната цел е намаляване на мигранския натиск. Т.е. по-малко хора да се отправят по рискования маршрут през Средиземно море например. Това обаче няма да стане със сила. Вместо това на тези хора трябва да им е ясно, че ако нямат право на убежище, ще трябва да останат извън ЕС, в така наречените "трети страни", които са достатъчно сигурни и където отношението към мигрантите е хуманно.

Споразуменията биха включвали, разбира се, финансова помощ за тези трети страни. Или друго, например либерализиране на визовата политика, стипендии за студенти, достъп до трудовия пазар и т.н. Но според мен преди всичко трябва да сме сигурни, че тези трети страни могат да гарантират справедлив процес при разглеждането на молбите за убежище в ЕС. Затова смятам, че ЕС съвместно с Върховния комисариат на ООН за бежанците трябва да започне пилотен проект в Руанда, където да проиграем всичко това, което разказах - от пристигането на нелегалните мигранти до решението по молбите им за убежище.