Учени реконструират лица на отдавна починали хора

В продължение на хиляди години хората са се опитвали да съживят черепите на мъртвите си. С помощта на съвременни технологии и древна ДНК това вече е както изкуство, така и наука, съобщи „National Geographic”.

Това е моментът, който не спира Оскар Нилсън да се ослушва - миг, в който археологията и изкуството се сблъскват.

След дълги месеци, прекарани в реконструиране на лицевата структура на отдавна починал човек в студиото му в Стокхолм, Нилсон започва да нанася слой "кожа" върху най-новия си силиконов бюст. Той използва все по-тънки игли, за да създаде бръчки и пори, нанася бои, които улавят същността на човешкия епидермис, и вкарва безкрайно малки косъмчета в творението си. След това отваря клепачите му.

"То веднага се превръща в лице", казва Нилсон, дипломиран археолог и скулптор, който специализира в 3D реконструкции на лица на древни хора.

Нилсон не е сам: Лицевите реконструкции са все по-популярен начин за приближаване към миналото. Но създаването на реконструкция не е само въпрос на глина и уверени ръце. Това е процес, който отвежда изкуството до границата на науката, а науката - до границата на изкуството, а резултатите от него могат да спрат дъха ви. Ето как археолозите вдъхват нов живот на лицата от човешката история.

Практиката на реконструкция на лица е по-стара, отколкото си мислите: както пише един екип от биоархеологически изследователи, "идеята за съживяване на череп е част от човешката история от хиляди години". В неолитния Левант отпреди около 10 800 години и в къснонеолитния Анадол отпреди около 8500 години, обясняват те, "черепите са били изкопавани, след като е минало социално приемливо време, след което са били покривани с гипс, глина и пигменти, които са били оформяни и рисувани, за да приличат на мъртвия човек", предаде БГНЕС.

Бащите на съвременната реконструкция на лицето през XIX в. използват подобни стратегии, но добавят знанията и опита на квалифицирани лекари и анатоми. Водени от желанието да възхваляват и романтизират почитани, но починали публични личности, те първо изследват костите на мъртвеца, преди да доближат външния му вид до скулптурата.

Една такава скулптура е не кой да е, а легендарният композитор Йохан Себастиан Бах. През 1894 г. в опит да установи дали ексхумираните човешки останки, открити в германски църковен двор, са наистина на Бах, немският анатом Вилхелм Хис се опитва да реконструира лицето на композитора. Анатомистът прави това, като нанася глина директно върху черепа, използвайки данни за средната дълбочина на лицевата тъкан, събрани от изследването на лицата на 27 човешки трупа. Полученото лице прилича на съществуващите портрети на Бах, което убеждава историците, че скелетът вероятно е принадлежал на покойния композитор - и по-късно служи като основа за бъдещи произведения на изкуството и за повторното погребение на Бах в Лайпциг.

Това предизвиква нарастващ научен интерес към анатомията на човешкото лице и фините разлики в дълбочината на лицето и формирането на тъканите, които правят всяко лице уникално. Данните за дебелината на лицевите тъкани, създадени от тези ранни анатоми, все още се използват от специалисти по реконструкция на лицето като Нилсон.