Сълзите на св. Петка лекуват болни и недъгави в скален параклис над Трън

В събота хиляди българи ще отбележат празника на една от най-тачените небесни застъпници - Света Петка. Култът към нея идва още от времената на ранното Средновековие, като праведницата се счита за закрилница на българския народ заедно със св. Йоан Рилски. За разлика от него просиялата монахиня се е родила в Епиват, но различни легенди свързват служението й, а после и движение на мощите й с Балканите и с нашите земи. В следващите редове "Телеграф" предлага само част от местата, които се превръщат в своеобразен епицентър за поклонници на 14 октомври.

Скален параклис

Едно от най-мистичните места, посветени на Света Петка, се намира в град Трън. Счита се, че тя слиза да помага в скалния параклис, надвиснал над кв. „Баринци“. Там се наблюдава и един феномен, известен като Сълзите на св. Петка. Стотици българи и чужденци катерят стръмните стъпала към храма с надеждата за помощ в житейски трудности и за изцеление от хронични и трудно лечими болести.

По стените на скалната хралупа се стича вода, която се счита за чудодейна от време оно. Появява се два пъти в годината върху сталактит на входа и по стените, като единият е точно на Петковден.

Свидетелства

Местни хора свидетелстват, че тракторист от село Сливница дошъл, тъй като имал проблеми с гръбначния стълб. Изпитвал нетърпими болки, не можел нито да живее, нито да работи нормално. Намазал страдалецът с водата гръбначния си стълб и тутакси се излекувал. Жена от Пловдивско дошла преди време, водейки 10-годишно момченце. Тя обяснила, че дълго време не можела да има деца. Но след като дошла тука, Св. Петка й помогнала да се сдобие с прекрасна рожба.

През октомври 2018 г. пристигнала жена от София. Тя разказала на всеослушание, че идва за трети път, тъй като с нея се случило нещо, за което съвременната медицина няма логично обяснение. Столичанката споделила, че е имала проблем с очите, за който докторите не могли й да помогнат. Идвала два пъти преди това, след което установила, че е получила невероятно подобрение. Чудила се столичанката да не би нещо да си въобразява, та затова отшила за нови изследвания. От прегледите станало ясно, че зрението й се е подобрило с 50%. Което при нейното тежко положение било повече от изумително.

Слухов апарат

Сред случаите, които жените, грижещи се за параклиса, разказват, е и на хора, които са свалили слуховия си апарат след посещение на святото място. Ала най-голямото чудо се случило с момченце, което върнало зрението си. То влязло в пещерния параклис, а после с родителите си се качило и на върха, където днес има сложен кръст. В един момент оттам започнали да се чуват викове и силни писъци. Другите посетители доста се стреснали, но скоро разбрали, че детенцето е прогледнало и всички край него се радвали безмерно. Тогава всички прославили Бога и Св. Петка.

Възрастни хора разказват, че чудеса се случват не само на Петковден, но е добре човекът да дойде със смирение, като преди това е минал църковните тайнства Изповед и Причастие в някой от местните храмове или на друго място.

Предания

Има предания, че Света Петка е живяла около година в тази пещера през първата четвърт на XI век. Според изследователи това е възможно, тъй като тя е родена в Епиват, Одринска Тракия. Тъй като приживе е била преследвана заради дарбите си, тръгнала на дълго пътуване, водена от Св. Дух. Мисионерствайки от Бяло море насам, Петка намерила подслон в тази скална хралупа. Често слизала и разговаряла с овчарите край река Ерма. Тогава трънското селище се е намирало по върховете на планината Руй. Първото чудо, което извършила християнката в България, е, като излекувала болното стадо на един стопанин.

Душевни болки

Хора от близо и далеч започнали да се стичат за съвет или лечение на телесни и душевни болки. Понякога тя пекла питка, като пушекът се виждал отдалече. Легендата реди още, че веднъж Петка, която е имала неземни дарби от Св. Дух, предусетила, че идат хора, които й мислят злото. В този момент лъч от светлина огрял таен изход в пещерата й. Тя веднага се шмугнала в него, излязла от другия край на хълма и така успяла да избяга по посока Сръбско. Оттогава никой не я видял повече. Трънчани разказват още, че при бягството й камъкът, по който се покатерила, сякаш омекнал като тесто и светицата оставила следите от своите ръка и крак. Според вековния обичай днес жените поставят лява ръка в първия отпечатък и си пожелават нещо да им се случи в живота. Мъжете правят същото, като полагат дясна ръка върху следата от крака на светицата.

В центъра на трънската пещера може да се види и един камък като питка. Според легендата, когато преследвачите й влезли в пещерата, видели току-що опечената питка. Тръгнали да си чупят от нея, но тя мигом се превърнала в камък. По него днес наистина личат следи като от отчупване на хляб с пръсти.

Клисурският манастир осветен от мощите й

Друго място, обект на поклоннически туризъм по повод празника тази събота, е Клисурският манастир „Св. Петка“. Според едно от преданията за възникването на манастира в 1238 г. българският цар Иван Асен ІІ пренася в тогавашната ни столица Търново мощите на Св. Петка Българска, а литийното шествие спряло за почивка и светицата осветила с нетленното си тяло това място. Днес храмът в нейна чест в Търново е изчезнал, но този край Банкя си стои.

От житието й научаваме, че Св. Петка е била избрана за своята мисия още 10-годишна. Тогава чула гласа на Иисус Христос, който й казал да я последва. Станала монахиня и известно време живяла в Константинопол. После започнала да обикаля света на длъж и шир. Стигнала чак до Йорданската пустиня, където живяла като отшелник. След като получила откровение Свише, че й остава още година живот на грешната земя, се върнала на Балканите в родния Епиват. Там обаче никой вече не я помнел. Затова като се споминала, местните власти я погребали извън градските стени, като чужденка. Минало известно време и гробът на монахинята бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което се появила Св. Параскева, заобиколена от Христови воини (ангели, херувими, серафими), и помолила да извадят мощите й. Те били извадени и са пренесени в църквата „Свети апостоли“ в Каликратия.

Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постига българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изисква мощите й от Латинската империя. Така останките на преподобната са пренесени тържествено в столицата Търново през 1230 години; тя е наречена Параскева Търновска и е почитана за закрилница на града, народа и държавата. За отношението към светицата като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването й в държавни и международни актове.

В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева „в името на Бога, света Богородица, в кръста... и в светата Параскева Търновска“.

След превземането на Търново от османците мощите й са спасени, тъй като завоевателите не проявили интерес към тях. Пратени били във Видин, а оттам започнало странстването им в Белград, в Цариград, а накрая акостират в столица на тогавашното Молдовско княжество, днешна Румъния. Това станало според положения надпис в храма “Свети Три светители” на 13 юни 1641 г. Днес мощите на Св. Петка се пазят в катедрала в румънския град Яш.

Патриарх Евтимий побългари Параскева

Свети патриарх Евтимий пише ново житие на преподобната на български език. В него той превежда името й от гръцкото Параскева на Петка. Самата дума идва от елинското название за деня “петък”, 5-ия ден от седмицата, когато Господ е бил разпнат на кръста.

До края на XIV век из всички предели на страната непрекъснато се умножавали църквите, носещи нейното име. Една от най-тачените днес в София се намира на ул цар „Калоян“- „Света Петка Стара“.

Икона в Пещера цери диабет и рак

Може би единствената чудотворна икона на св. Петка у нас се намира в град Пещера. Там открай време се случват необясними знамения и изцеления. Първото известно е от времето на турското робство. Детето на валията (управителя) на Пазарджик било сляпо. Св. Петка се явила в съня на жена му и й казала, че ако дойде в Пещера и измие очичките на детенцето, то ще прогледне. Като узнал за това, валията не разрешил, но майката намерила удачно време, издебнала го и отишла в Пещера. Там изпълнила заръката, а по обратния път те засекли валията, при което детенцето за първи път разпознало лика на своя баща. Като видял какво чудо се е случило Свише, управителят решил да съдейства за построяването на православен храм в Пещера.

Счита се, че иконата помага при проблеми като рак, множествена склероза, диабет, порок на сърцето и много други.